Германия, Великобритания и Испания са държавите, които са най-предпочитани от българските емигранти. Това отчете председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски.

През миналата година 28 727 души са промени своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 54,8% от тях са мъже. 55% от емигрантите са на възраст между 20 и 29 години.

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България са 26 615 души, на възраст предимно между 20 и 39 години.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция – 26,5%, Сирия и Руската федерация.

Три пъти се е увеличил потока от Турция към България, като това са предимно българи с двойно гражданство, насочващи се към живот в Кърджали.

Всяка година България губи населението на един областен град. Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. Като положителни тенденции през 2014 г. могат да се отбележат увеличаването на броя на живородените деца и нарастващата средна продължителност на живота на населението, заяви председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски.

От данните става ясно, че за година населението на страната ни е намаляло с 43 709 души, а българите вече са 7 202 000 души. Това представлява 1,4% от населението на Европейския съюз и нарежда страната ни на 16-о място след Австрия и преди Дания.

В сравнение с 2013 г. българското население е намаляло с 43 479 души.

Основна част от смъртността се е осъществила във високите възрастови групи. По думите на Цветарски е налице увеличение на детската смъртност, като този показател в България е два пъти по-висок от европейския. 

Цветарски отбеляза, че се увеличава делът на възрастното население като 20% или всеки пети е на възраст над 65 години. Средната възраст на населението се увеличава, достигайки 43,2 години.

Населението в трудоспособна възраст е 4,403 млн. души, над трудоспособна възраст са 1,734 млн. души. 

Трудоспособното население намалява с 1,5 % или близо 67 000 души. Населението в тази възраст не се възпроизвежда, а в бъдеще очакваме намаление на тези хора, отчитат от НСИ. 

Най-възрастните хора живеят в областите от Северозападна България както и Силистра, Ямбол, Смолян и Хасково.

От данните става ясно, че в 1125 населени места живеят по-малко от 50 души, като 71% от населението живее в градовете. 34% от българите живеят в големите градове над 100 хиляди души. Най-голямото село е Лозен с население 6 000 души. Столична община има най-много брой жители или 1 318 000 души. Най-малкият град е Мелник, а най-малката община – Трекляно.

Цветарски посочи още, че 48,6% са мъжете в страната, но при раждане се наблюдава обратното явление. Раждат се повече момчета, но пропорцията се обръща, защото жените имат по-висока продължителност на живота. 

Раждаемостта е най-висока в област София и Сливен, а след тях се нарежда Бургас. Най-голяма раждаемост се наблюдава в областите с голяма ромска общност. 

58% от децата са извънбрачни. Цветарски отчете, че страната ни е на едно от първите места по раждаемост на майки под 18 години. Увеличава се броят на новородените от жени и над 40 години. 

Средният брой деца, които една жена ражда е 1,52. Коефициентът ни нарежда в средата на класацията в ЕС. Има увеличение на този коефициент, категоричен е шефът на НСИ. 

Данните показват още, че се наблюдава повишаване на браковете за сметката на разводите, чийто брой е намалял през 2014г. Най-малко се развеждат в Смолян и Кърджали.