Драматична липса на познания за гражданското общество са показали учениците от VIII клас. Според международно изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) над половината осмокласници в България (53%) са под или на минимума от знания и умения. Въпреки това българчетата имат нагласа за активно гражданско поведение.

Изследването ICCS е проведено в 38 държави. 21 от тях, включително и България, са участвали в сравнимо изследване и през 1999 г. Резултатите показват, че страната ни е с най-голям спад спрямо 1999 г. Със среден резултат от 466 точки България е на 30-о място (2 от държавите не са покрили изискването за извадка), следвана от страни като Колумбия, Кипър, Мексико, Тайланд, Гватемала и др., съобщи в. "Сега".

Изследването показва, че половината от българските осмокласници се доверяват на правителството, но едва 32% от тях вярват на партиите. Доверието на 14-годишните към медиите е по-високо - 70%. 69% от учениците у нас са мотивирани да гласуват.

Макар да нямат особени познания, като цяло българските ученици имат нагласа за активно гражданско поведение - 84% от тях смятат, че хората винаги трябва да могат свободно и открито да критикуват правителството.

Една значителна част от 14-годишните (90%) обаче твърди, че полицията трябва да има право да държи в затвора без съдебен процес всеки, който е заподозрян, че заплашва националната сигурност. Приблизително подобен процент от учениците - близо 90%, се определя като патриоти.

Учениците са особено критични към провежданата у нас политика за опазване на околната среда. Значителна част от тях (63%) смята, че тази тема изисква много по-голямо внимание от страна на институциите. Това е дало основание на експертите, анализирали въпросниците, да заключат, че екотематиката е една от причините 2/3 от осмокласниците да предпочитат да живеят постоянно в друга държава.

Въпросници са попълвали и учителите на осмокласниците. Любопитно у нас е, че само 19% от учителите използват учебниците за целите на гражданското образование. Близо 40% от преподавателите посочват необходимостта именно от по-добри учебни материали. В същото време голяма част от учителите разчитат на традиционните методи на преподаване като задаване на въпроси и работа с текстовете от учебниците. Най-слабо се прилагат формите на преподаване, при които учениците подготвят презентации, събират информация извън училище и участват в ролеви игри и симулации.

Цифри

От учениците се иска да решат тест от 80 въпроса, а тези от Европа - и втори минитест със специфични въпроси за ЕС. Отделно осмокласниците попълват и въпросници, които да покажат споделяните от тях ценности и нагласи. У нас в изследването са се включили 3257 осмокласници и 1850 учители от 158 училища в страната.

Близо 27% от осмокласниците у нас са се оказали под най-ниското, първо равнище. Това означава, че те не са успели да формират необходимия минимум от граждански компетентности, се изтъква в анализа на Центъра за оценяване и контрол на качеството. На първо ниво са други 26% от учениците. Така зле у нас се справят 53.1% от включените в извадката срещу 41.7% средно в 38-те държави. В групата на най-добрите у нас попадат 20% от учениците срещу средно 27.8%. За сравнение - в четирите държави с най-високи постижения - Финландия, Дания, Република Корея и Тайван, почти половината от учениците са с резултати на най-високото равнище от скалата за оценяване.

Изследването затвърждава тенденцията от матурите и от другите международни проучвания постиженията на възпитаниците от т.нар. профилирани гимназии, в които се влиза с изпит след VII клас, да се справят много по-успешно (средно 552 т.) спрямо връстниците им от професионалните гимназии (511 т.) и особено от основните училища (420 т.).

Изследването за пореден път показва, че шансовете на българчетата от по-състоятелни семейства да получат добро образование са много по-добри. 37% от анкетираните са посочили, че имат нисък социално-икономически статус, и имат среден резултат 420 т. Доста по-добри резултати - 496 т., са дали учениците, които определят социално-икономическия си статус на средното ниво. 21% от осмокласниците, които определят положението си като "високо", са постигнали резултат от 536 т. Точно толкова ученици са се справили с най-трудните задачи от теста. От всички изследвани страни България е с най-голямо отклонение в резултатите в зависимост от социалното положение.