За последната година броят на търговските обекти в България, които са оборудвани с ПОС терминал, се е увеличил с 10%. Това коментира в ефира на Дарик радио Наталия Русанова, ръководител на отдел "Картови разплащания" в ПроКредит Банк.  

Тя припомни, че и клиентите все по-често предпочитат картовите разплащания, тъй като, по данни на Българска народна банка, те са се увеличи с 18% на годишна база. 

"Плащанията с карти са лесни и бързи и аз се надявам, че все по-често ще виждаме обекти, оборудвани с ПОС терминали", коментира Русанова. 

По думите ѝ, в някои сектори, като големите търговски вериги, този проблем до голяма степен е решен, но сред по-малките търговски обекти все още има много, които не предлагат възможност за плащане с карта. 

"Вероятно те все още не виждат достатъчно добре ползите от това да разполагат с ПОС терминал. Един от митовете е, че той е свързан с плащане на много високи такси, но всъщност, те са между 0.4% и 0.6% от трансакциите. За сравнение, ако същият търговец приема само плащания в брой, след това, ако иска да ги внесе по банкова сметка, таксата, която ще плати за тази услуга е около 1%. Тоест, плащането през ПОС терминал, всъщност, излиза по-евтино за него".  

Според нея, ускоряването на процеса по разпространение на електронните разплащания зависи в най-голяма степен от потребителите.

В бъдеще все по-голяма част от тях ще изискват от търговските обекти да предлагат такива възможности и онези, които не ги предлагат, ще започнат да губят клиенти. 

"Аз не мисля, че сме близо до фазата, в която нашето правителство ще наложи задължителни ПОС терминали, както това се случи в Гърция, например. Но в някои държави има и други стимули, извън задължителния елемент. В Италия има данъчни облекчения за търговците, които слагат ПОС терминали, а в Полша правителството, заедно с големите банки, им предлага облекчения условия", коментира Русанова. 

Тя уточни, че у нас самият ПОС терминал е собственост на банките, тоест търговците не плащат за самото устройство. Те плащат само таксите за трансакциите.

България е една от малкото държави, в които системата работи по този начин и това е от полза за търговците, тъй като те нямат разходи за придобиване на самото устртойство. 

"Статистиката показва, че плащанията с карти, които не са физически пластики, а са вкарани в телефона, растат с много бързи темпове. Прогнозата е, че до 5 години над 60% от плащанията ще се извършват по този начин. Удобството движи търсенето на услугите напред", коментира още експертът. 

Според нея, навиците на потребителите до голяма степен са и функция на начина на мислене. "Повечето българи пътуват в чужбина и виждат какви са тенденциите в развитите държави", коментира Русанова. 

Тя цитира и статистика на Европейската централна банка, която се базира на анкета сред хора, преминали към картови разплащания през 2022 г. - непосредствено след пандемията от COVID-19.

Тя показва, че 58% от анкетираните са започнали да плащат с карта, защото им е по-удобно, а само 42% са го направили, защото такива са били препоръките на здравните власти.