Финансовият министър Владислав Горанов не отстъпва от принципната позиция, че минималните осигуртелни прагове и минималната работна заплата трябва да останат.

Праговете пък са инструмент в битката със сивата икономика, категоричен е Горанов, според когото, в краен случай през 2017 ще останат да действат тазгодишните осигурителни прагове. Така той се опъна на бизнеса, понеже работодателите искат тяхното отпадане и спорят на темата със синдикатите.

Това нагнетява през последните дни социалния диалог, защото и едните, и другите не отстъпват. Министърът обаче е категоричен, че има време до края на октомври, когато се внася новият бюджет в парламента, да се постигне някакво разбирателство. Той е категоричен, че минималната работна заплата нараства с разумни темпове и ще бъде увеличена на 460 лв., както е заложено в тригодишната бюджетна прогноза.

"Ако попитаме българските граждани дали искат да постигат сближаване на доходите с Европа, вероятно отговорът ще е да. А с колко ще нараства, вероятно трябва да се мисли върху обем от показатели, които могат да се използват за коректното изчисляване. На този етап няма такъв механизъм, който да е обективен, приет,както от синдикати, така и от работодателите, затова държавата продължава административно да определя минималната работна заплата", коментира Горанов.

Той обаче захапа бизнеса с намека, че дори в София им немалък процент сив сектор, тъй като работници се осигуряват на минимални заплати. "Но как бихте отговорили на това, че дори в столичния град около 10% от заетите са на минималната работна заплата? Възможно ли е това да бъде така в действителност или говорим за сив сектор?", попита риторично финансовият министър.