Ако откриете вода, която е или на милиони, или на милиарди години, бихте ли я опитали?

Барбара Шерууд Лолар прави точно това. Геоложката към департамента за Земни науки в Университета в Торонто си сътрудничи с други изследователи в своите открития. Последното такова е канадска мина в Тиминс, Онтарио, съобщава „Си Ен Ен“. Водата, която откриват там, е меко казано стара – на 1,5 до 2,6 милиарда години. Нещо повече – из галериите на мината, тя е била тотално изолирана през цялото време.

Що се касае до вкуса ѝ, Лолар преценява древната находка като „изключително солена и горчива, няма никакво сравнение с морската вода например“.

Геолозите работят в обстановка на изключително намалена светлина и преценяват внимателно всеки отделен източник на вода. Най-солените води често се оказват и най-стари.

Мините с древни водоизточници са най-често срещани в Канада, Финландия и Южна Африка. Миньорите в тези страни открай време знаят за изключително старият ресурс, закотвен под земята. Дори литературата в бранша го споменава към края на 19 век, но актуалността на находките утихва до съвсем скорошно време.

След успеха си в южноафриканска златна мина, където водите са на милиони години и са пълни с колонии на микроби, виреещи от разтворилия се водород, Лолар се амбицира още повече. Тя решава да определи „възрастта“ на всички дълбоководни находища по света, за да могат да бъдат сравнени и да се анализират разликите между тях, както и някои природни закономерности. Към момента екипа на Лолар търси признаци за живот в древната вода. Изследователите шеговито уточняват, че водата наистина не става за пиене – не само поради вкусовите си особености, но и защото е крайно ценен и ограничен ресурс, който трябва да се съхранява.