Всеки четвърти българин, завършил висше образование в страната, работи в чужбина. Едва 30% от висшистите в България пък работят на позиция, която изисква завършеното от тях образование.

Това каза ръководителят на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК) д-р Томчо Томов във връзка с проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони”.

По-голямата част от висшистите в страната, около 70%, започват работа най-често в търговията, преработващата промишленост и услугите. Най-търсената позиция в сферата на услугите е тази на охранител.

„България се държи като богата държава, която изнася висококвалифицирана работна ръка в чужбинa. Едновременно с това, голям процент от младите хора не работят, а разчитат на издръжка от родителите си, които най-често подпомагат семейния бюджет от чужбина. Около 40% от младежите без работа са потомствено безработни, което означава, че и родителите им също са без образование и доходи“, коментира още Томов.

Според него средното образование все по-малко успява да подготви учениците да продължат да учат в университет и да ги мотивира да се реализират в областите, необходими на икономиката, свързани с математика, физика, химия, инженерно-техническа подготовка.

Затова се наблюдава липса на кадри в определени професионални области. “Хората нямат работа, но и за работата няма хора. Получава се парадокс – образователната система не подготвя необходимите кадри за икономиката, тя създава безработни”, допълни д-р Томчо Томов. Данните сочат, че около 55% от безработните дори нямат завършено средно образование

Необходимо е да се определи и през какъв период от време кадрите трябва да подобряват и развиват уменията си, така че да са конкурентоспособни на пазара на труда. Жизненият цикъл на компетенциите на ИТ специалистите например е 4 години, сочи проучване на БСК. В инженерните специалности този период е 7 години, а за финансистите – 9 години.