Колко и какви пари да отиват за екологично селско стопанство и какви "вратички" ще могат да използват държавите-членки, за да ги преразпределят до 2027г. - това е спорът на Съвета на ЕС и Европарламента седмици преди в сила да влезе новият седемгодишен бюджет на съюза. И в него България гласува въздържал се. Поне на този тап.
Общата селскостопанска политика (ОСП) е едно от най-големите пера на Многогодишната финансова рамка (МФР, известна още като бюджета на ЕС) и споровете за нея се ожесточиха миналата седмица, когато Европарламентът отхвърли голяма част от трудно постигнатия компромис между националните правителства.
Настоящите правила в областта на ОСП изтичат на 31 декември 2020 г. Те следва да бъдат заменени от преходни правила, докато Парламентът и Съветът постигнат съгласие и дадат одобрението си за настоящата реформа на ОСП. ОСП представлява 34,5% от бюджета на ЕС за 2020 г. (58,12 млрд. евро). Около 70% от бюджета на ОСП подпомага доходите на 6 до 7 милиона земеделски стопанства в ЕС.
България е гласувала с "въздържал се" по отношение на Общата селскостопанска политика на последната среща на Съвета на ЕС по селско стопанство, проведен на 19-20 октомври.
Това съобщи министерството на земеделието. Искането на българската делегация за продължаване на преходната помощ не беше отразено в пълнота, както и предложението за гъвкавостта на зелените бюджети от първи стълб. Поради тази причина българската делегация гласува "въздържал се", аргументират се от ведомството.
Екосхемите - Това са иновации в Общата политика: дванадесетмесечни зелени проекти в сектори като агролесовъдство и агроекология. Германското председателство на Съвета поиска 20% от общи 258.6 млрд. директни плащания (от първи стълб на Общата политика) да отиват за тях. В продължение на преговорите между Европарламента, Съвета и Еврокомисията те могат да достигнат до 25%. Проблемът е, че ще има всякакви възможности да бъдат заобиколени, отбелязва "Политико".
Вратички и дерогации - въвеждането на екосхемите почти сигурно ще бъдат забавено до 2023 г. заради дългия преходен период; в следващата фаза - 2023-2024 г. непохарчените фондове могат да се върнат към традиционно фермерство, а не към зелени проекти. В периода 2024-2027 г. страните, които са похарчили повече от основните суми по зелени проекти по втория стълб на политиката, ще могат да включат тези разходи в отчета на вече споменатите 20% от първия стълб.
Европарламентът иска 60% от разходите да бъдат за несвързани с опазването на околната среда проекти и гаранции, че екосхемите изпълняват "икономически цели". Едновременно с това искат 40% да бъдат отделени за тнар. areas of natural constraint по втория стълб на политиката - ферми в планини, например, но Комисията и учените поставят под въпрос екологичната им стойност.
Управление - според експерти е под въпрос колко свобода ще имат националните правителства в оформянето на стратегическите си планове. Това е друга от иновациите - държавите-членки ги съставят, а Брюксел ги одобряват. Според Комисията това ще ѝ даде тежест да предотврати връщане назад по отношение на опазването на природата, макар да няма право на санкции. Но остава въпросът колко стриктно тя ще прилага правомощията си.
Биоразнообразие - Комисията иска 10% от селскостопанските райони да бъдат такива, че да опазват биоразнообразието. Съветът на ЕС одобри минимална цел от 5%, която може да бъде намалена до 3% при определени условия. Изключение има за селски стопанства, по-малки от 10 хектара. ЕП донякъде приема тази формула и иска 5% от екосхемите да бъдат отделени за "непродуктивни" селскостопански райони, в които има блата и езерца.
Ограничения - 80% от бюджета на общата политика отива при 20% от най-едрите земевладелци. Комисията опита да предложи ограничение от 100 хил. евро върху отделните плащанията; това бе отхвърлено от страните-членки през юли след яростната опозиция на Чехия, твърдят източници на "Политико".
Евродепутатите приеха в петък позицията си - те подсилиха задължителните изисквания за практики с благоприятно влияние върху климата и околната среда, т.е. предварителните условия, които всеки земеделски стопанин трябва да изпълнява, за да получава директни плащания.
Освен това евродепутатите искат най-малко 35% от бюджета за развитие на селските райони да бъдат насочени към всички видове мерки, свързани с околната среда и климата.
Най-малко 30% от бюджета за директни плащания следва да се използват за схеми за климата и околната среда (т. нар. екосхеми), които ще са доброволни, но биха могли да увеличат доходите на земеделските стопани.
Евродепутатите настояват във всяка държава членка да се създадат консултантски услуги в областта на селското стопанство, както и най-малко 30% от финансирането им от ЕС да се използва за подпомагане на земеделските стопани да се борят с изменението на климата, устойчиво управление на природните ресурси и защита на биологичното разнообразие.
Те също призовават държавите членки да насърчават земеделските стопани да използват най-малко 10% от земите си за поддържане на ландшафтни елементи с положително влияние върху биологичното разнообразие, като например живи храсти, непродуктивни дървета и езера.
Евродепутатите гласуваха прогресивно намаляване на годишните директни плащания за земеделските стопани над 60 000 евро и ограничаването им до 100 000 евро. На стопаните обаче би могло да се разреши да приспадат 50% от заплатите, свързани със селскостопанската дейност, от общата сума преди намаляването. Най-малко 6% от националните директни плащания следва да се използват за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, но ако се използват повече от 12%, прилагането на горна граница следва да е доброволно, завяват евродепутатите.
Държавите от ЕС биха могли да използват най-малко 4% от своите бюджети за директни плащания за подкрепа на младите земеделски стопани. Според евродепутатите допълнителна подкрепа би могла да бъде предоставена от финансирането за развитие на селските райони в случаите, когато инвестициите за младите земеделски стопани могат да са приоритетни.
