Замърсяването на въздуха е причинило смъртта на 357 хил. души в Европейския съюз (ЕС) през 2022 г., но рискът до голяма степен зависи от държавата, пише Euronews.

Повечето от тези смъртни случаи са в резултат на излагане на фини прахови частици (ФПЧ, PM 2.5), идващи от прах, дим и изгорели газова. Десетки хиляди обаче се дължат на азотен диоксид от изгарянето на горива, както и на озон, който се съдържа в смога.

Замърсяването на въздуха е свързано с редица здравословни проблеми, включително сърдечни и респираторни заболявания, инсулт, диабет, рак на белия дроб и неблагоприятни ефекти при раждане.

Излагането е особено опасно за по-възрастните хора, децата и хората със заболявания.

Северна Македония е с най-високия коефициент на смъртност в Европа за 2021 г., с 255 преждевременни смъртни случая от излагане на ФПЧ на всеки 100 хил. души. Следват я в Сърбия с коефициент на смъртност от 217 души и Черна гора със 174 души.

На ниво Европейски съюз обаче България има най-високата смъртност от излагане на замърсяване на въздуха със 158 преждевременни смъртни случая на 100 хил. души, следвана от Полша (125) и Унгария (107).

Макар че броят на свързаните с ФПЧ смъртни случаи спада с 45% от 2005 г. до 2022 г., Европейската агенция по околната среда твърди, че замърсяването на въздуха „остава най-големият екологичен риск за здравето в Европа“.

Агенцията предупреждава още, че замърсяването на въздуха вреди и на европейската икономика чрез по-високи разходи за здравеопазване, по-ниска продължителност на живота и намалена производителност на труда. Замърсяването на въздуха вреди и на околната среда, включително на качеството на водата и почвата.

През 2024 г. ЕС прие по-строги правила за качеството на въздуха, които имат за цел да доближат нивата на замърсяване до световните здравни стандарти. Директивата също така дава право на гражданите със здравословни проблеми, свързани със замърсяването, да сезират съда, ако правителството не спазва правилата.