Пада възрастовото ограничение желаещият да придобие научна степен „млад учен" да е до 35-годишна възраст. Това реши парламентът като прие на първо четене промените в Закона за насърчаване на научните изследвания.
Според промените млад учен ще е "лице, придобило степен магистър през последните 10 години и извършва научноизследователска дейност във висше училище или научна организация".
Депутатите решиха още да бъдат въведени две нови степени - докторант и постдокторант. Докторант ще е учен, които е в процес на придобиване на степен „доктор", а постдокторант - който е придобил степен доктор през последните пет години.
С приетите днес промени се въвежда още стимулиране участието на научни организации и университети в международни научни програми и проекти и на основата на принципа на споделено финансиране, съобщи БНР.
Основна слабост в днешните научни изследвания, и тя се отразява и във висшето образование, е голямата разпокъсаност. Основна слабост е затвореността на структурите, с които разполагаме.
Европейска практика в момента наистина е концентрацията на научните изследвания, на усилията и средствата, които се влагат. И това е ценността на нашето предложение, обясни в пленарната зала
министърът на образованието Сергей Игнатов, цитиран от Dariknews.bg.
Проектът заслужава подкрепа, защото урежда подготовката и статута на постдокторантите. Когато човек се намира в статут на докторант, той се намира в процес на обучение, който завършва със защита на дисертация и придобиване на научната степен "доктор". Този проект урежда възможността за обучението и повишаването на квалификацията в по-добра и по-висока научна среда след докторското обучение, разясни още той.
Министър Игнатов беше категоричен още и затова, че България трябва да има стратегия за научни изследвания. По думите му това е "изключително нужно на нашето общество".
До края на годината България ще има стратегия за научните изследвания, допълни министърът на образованието.