Като данъкоплатци, които се интересуват къде отиват парите ни и за какво се харчат, вече седмица се опитваме да разберем защо правителството иска да изтегли огромен дълг от 16 милиарда лева, който ще плащаме не само ние, но и поне две поколения след нас. Естествено е да се тревожим, тъй като този нов заем идва след други такива, тъй като последните правителства вече няколко пъти взеха решение за увеличаване на дълга. Дори последният държавен заем, взет от кабинета „Орешарски“, изрично бе аргументиран с това, че с парите ще се рефинансират стари заеми с падеж през 2015 г. Очаквахме от финансовия министър и колегите му конкретни отговори: за какво точно ще се използват парите, ще допринесе ли новият дълг за стимулиране на икономиката и как, очаква ли се приходите да нараснат в резултат на инвестирането на парите и в следващия момент страната да стане по-динамична. Единственото обяснение до момента е, че една част от дълга ще бъде използвана за рефинансиране на стари заеми. Не чухме обаче какво е станало с предишните заеми, защо те не са постигнали целта си и по какъв начин чрез този нов заем тя ще бъде постигната. С всеки изминал ден чуваме все нови и нови въпроси около дълга.

Така обществото остана с впечатление, че има нещо недоизказано, че тази бързина на управляващите да поемат нови задължения цели нещо да бъде скрито. Още повече, че сключването на 3-годишен договор с банките, които ще посредничат при тегленето на 16-милиарден външен заем, бе направено по крайно непрозрачен начин.

Именно затова потърсихме икономисти, които да посочат важните въпроси, които трябва да получат отговор, преди парламентът да дебатира по същество и да гласува новия външен дълг.

Георги Стоев, Индъстри Уоч:

Ако изплащаме дълг, не е ли редно това да се прави с бюджетен излишък, както прави всяко домакинство?

Защо не се залагат приходи от приватизация като основен източник за рефинансиране за рефинансиране на дълг? Има много активи, които могат да бъдат раздържавени.

Защо се ограничаваме само до четири банки? Трябва да има конкуренция.

Не можеше ли Министерството на финансите да опише по-ясно за какво всъщност става дума?

Какво се случва с дефицита, който ще се трупа? Въпреки, че по думите на управляващите той намалява, стойностите му все още продължават да са значителни.

Калоян Стайков, И.П.И:

Защо тези банки и при какви условия?

Какъв ще е реалният размер на новия дълг?

Докога ще се трупа?

Кога ще започне да намалява?

Защо бюджетът има дефицит?

Докога ще продължава този дефицит?

Защо толкова години се отлага промяната на фискалната политика, така че да се прави балансиран бюджет, позволяващ да се трупат излишъци, с които да се покриват дългове?

Георги Кадиев, бивш зам.-министър на финансите:

Каква е стойността на таксите и комисионните за четирите избрани от управляващите банки?

Защо кръгът беше затворен до четири банки, щом като в Румъния можаха да изберат 15?

Защо е необходимо да е с 3-годишно споразумение за изплащане, щом таванът на дълга се определя всяка година със Закона за бюджета?

Ивайло Христов, социолог:

Защо е нужно да се взима толкова голям дълг?

За какво ще бъде похарчен буферът, който остава между старите дългове, които според правителството трябва да бъдат рефинансирани и новия дълг?

Има ли идея част от средствата да бъдат насочени към реалната икономика?

Къде отидоха парите от последния изтеглен заем, които бяха вкарани във фискалния резерв, с цел да се рефинансират плащания по стари задължения?

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите:

Защо продължават да се трупат дефицити? Проблем е политиката на трупане на дефицити, дълговете са следствие.

Лъчезар Богданов, Индъстри Уоч:

Какво ще се случи, ако не вземем нов дълг?

Каква е връзката между дефицит-разходи-заем?

Липсва обяснение откъде идват падежите за старите дългове.