На снимката: Никола Саркози и Ангела Меркел

Лидерите на Германия и Франция настояват за нов европейски договор, с който да се гарантира, че европейската дългова криза никога няма да се повтори, предаде АФП.

Френският президент Никола Саркози заяви след днешната си среща с германския канцлер Ангела Меркел, че те предпочитат договор, който да включва всички 27 страни-членки на ЕС. Двамата обаче ще се съгласят и на споразумение, което да обхваща 17-те държави, приели еврото като валута. На срещата днес се обсъждаха проблемите на еврото и еврозоната.

Предвидено е новият договор да включи автоматични санкции срещу държавите, които нарушават правилата за поддържане на желания размер на бюджетен дефицит. Той не трябва да надвишава 3% от размера на брутния вътрешен продукт (БВП).

"Искаме незабавни санкции в случай на неспазване на правилото за вътрешен дефицит от 3%" от БВП, посочи Саркози след работния обяд с Меркел.

При положение, че 17-те държави от еврозоната подпишат договора, към тях биха могли да се присъединят доброволно и други правителства, посочи Саркози.

"Съдът на Европейския съюз трябва да има правомощията да проверява и потвърждава дали страните от еврозоната спазват ангажимента си за постигане на бюджетно равновесие в рамките на „златното правило" за дефицитите, което всички страни от валутния съюз трябва да изготвят", заяви Ангела Меркел.

"Съдът на ЕС няма да може да обявява даден национален бюджет за невалиден, но ще трябва да се произнесе дали „златното правило на страните представлява наистина ангажимент за връщане на бюджетното равновесие", обясни Меркел, представяйки постигнатия компромис между Германия и Франция.

Освен това по думите на Никола Саркози е наложително провеждането на редовни срещи на държавните ръководители, представляващи икономическото правителство "веднъж месечно, докато продължава кризата". Германия и Франция настояват тези събирания да протичат при точен дневен ред. Меркел посочи, че възможни теми може да са "правото на труд" и "развитието на инфраструктурата".

Двете страни са единодушни, че еврооблигациите не са "в никакъв случай решение на кризата".

Промяната на Лисабонския договор, особено по отношение на ЕС като цяло, а не само на еврозоната, ще е труден процес, коментират в Брюксел. Всички си спомнят как Лисабонския договор беше приет едва при втория опит и след два референдума в Ирландия и как още тогава се наложиха промени в документа.

Ако сега започне процес за промяна, в Ирландия пак ще има референдум, защото конституцията го изисква. А какво ще решат избирателите и дали ще искат подобно затягане на коланите - протестите в Гърция, в Португалия, в Испания говорят сами за себе си за възможния изход.

Появи се нова идея - ЕЦБ да отпуска средства към МВФ и оттам да се дават заеми за закъсали страни от еврозоната. По този начин ЕЦБ заобикаля правилата, които ѝ забраняват да е "спасителна сламка" за изпаднали в затруднения страни-членки на ЕС.

Представените точки са част от постигнатото френско-германско споразумение, което ще бъде представено в подробности в писмо до президента на ЕС Херман ван Ромпой в сряда, преди откриването на кризисната среща на върха на ЕС в Брюксел.

Проблемите в Европа накараха и САЩ да се задейства - на 6 декември американският финансов министър Тимъти Гейтнър започва обиколка на Стария континент, като ще посети последователно Германия, Франция и Италия. В петък 9 декември предстои и среща на лидерите на всички страни на ЕС, на която ще се вземат окончателни решения за преодоляване на кризата.