69-годишна германка от 15 години живее без никакви пари, защото искала да води по-обикновен живот и да се освободи от всичко ненужно. За съществуването си тя разчита единството на размяната на
стоки и услуги, съобщава БГНЕС.
Историята на Хейдемари Швермер започва преди 22 години, когато тя се премества да живее в Дортмунд с двете си деца, съобщава вестник "Одити Сентрал". Тя е учителка, която току-що е преминала през
тежък развод. Тогава именно Швермер била поразена от големия брой хора, живеещи на улицата и решила да действа по свой собствен начин като отворила бартерен магазин, наречен "Даваш и вземаш". В
него всеки можел да обмени всякакъв вид стоки и услуги срещу това, от което има нужда в момента. Стари дрехи можели да бъдат сменени за поправка на канализацията и обратно. Бездомниците не били
особено заинтересувани от тази система, но многобройните безработни и пенсионери масово се стекли към магазинчето. То бързо се превърнало във феномен в града и накарало Хейдемари да си зададе
въпроси за собственото си съществуване.
Тя решила да затвори магазинчето и да живее с 10 марки навремето (сега около 5,11 евро) на ден. Въпреки неразбирането на близките си тя се чувствала добре по този начин. През 1995 г. жената установила, че не харчи почти нищо и всичко, от което се нуждаела, изглежда си идвало при нея по естествен начин. Така през 1996 г. тя взела най-голямото решение в живота си - да започне да живее без пари.
Децата й заживели сами, тя продала апартамента си и решила да започне да води номадски начин на живот и да разменя стоки и услуги според нуждите си. Първоначално Швермер смятала да живее така една година, но този начин на живот й харесал и тя продължава да се придържа към него вече 15 години. Тя обяснява, че парите ни отдалечават от същността на живота и че освобождаването от многобройните предмети, които ни заобикалят, ни позволява да водим по-здрав и щастлив живот. Швермер е написала две книги за живота си и поискала те да бъдат предоставени на благотворителни организации, за да помогне и на други хора да намерят щастието.
Жената може да събере всичките си вещи в един куфар и притежава само 200 евро "като за всеки случай". Тя не разчита на социални помощи, за да не бъде обвинена, че иска да се възползва от системата, а когато е болна, прилага самолечение.