Няма причина да не водим дебатът в пленарна зала. Това заяви финансовият министър Владислав Горанов от парламентарната трибуна. По думите му тук трябва да се решават всички важни за държавното управление въпроси.
„Ще се опитам максимално смирено да обясня за какво е дебатът днес“, каза министърът.
Той заяви, че ще поеме вината на направена в качеството му на народен представител прогноза на 27 юли 2013 г. относно желанието на кабинета „Орешарски“ за дълг от около 1 млрд. лв., че ако поемането на дефицит продължи със същите темпове „ще си говорим за не за 5 , а за 15 млрд.“. Горанов припомни, че бюджетната 2014 г. е приключила с дефицит от 3 млрд. лв.
„Това обърка представите на народния представител Горанов и необходимостта от дълг нарасна. Ще се опитам да поема вината от липсата на информация защо е необходимо да работим с банки партньори“, каза финансовият министър.
По думите му от 2009 г. българското общество живее назаем, тъй като не може да приеме, че трябва да се харчи толкова, колкото се получава.
Министърът отчете, че фискалният резерв е почти празен.
Горанов заяви, че фискалният резерв към 1 януари 2015 г. е бил в размер на 9,174 млрд. лв. Той направи разбив по пера, като заяви, че резервът по депозити е общо 8,117 млрд. лв. Държавният бюджет е 6,231 млрд. лв., а Сребърният фонд – 2,445 млрд. лв. Министърът обясни, че в този фонд се натрупват средства за подпомагане на пенсионната система, като не може да се оперира с този ресурс. Парите в НОИ са 18,8 млн. лв., а по транзитни сметки на НЗОК има 32,9 млн. лв. По други автономни бюджети са заделени 4,34 млн. лв. В сметки за средства от ЕС, където се съхраняват парите, които получаваме от еврофондовете и съответното съфинансиране, предоставено като трансфер от националния бюджет, са 1,393 млрд. лв. Средствата от всички фондове, без земеделския, са 1,357 млрд. лв. В Държавен фонд „Земеделие“ има 31,3 млн. лв., отчете Горанов. Средствата по депозити в БНБ и търговските банки са 8,17 млрд. лв. - над 6 млрд. лв. в БНБ, а в търговските банки над 1,4 млрд. лв.
Вземанията от ЕС, които не са налични и не може да се ползват като ликвиден ресурс, са 1,51 млрд. лв. и 2,2 млн. в разплащателната агенция към ДФЗ.
В ядрените фондове има 1,450 млрд. лв. - те могат да се ползват за текущо финансиране, но трябва да стоят налични.
На 1 януари 2015 г. сборът от отделните показатели във фискалния резерв е бил 9,174 млрд. лв.
Той припомни, че през лятото на миналата година кабинетът „Орешарски“ тегли заем, за да подкрепи ликвидно една търговска банка. Падежът на този 6-месечен заем бе края на миналата година, припомни Горанов.
„Парите в тази банка не са на разположение на правителството, защото е по-добре да стоят там“, отсече Горанов.
Към 1 януари 2015 г. сме разполагали с нецелеви средства, налични по сметки, малко над 3 млрд. лв., отчете министърът. Също така първите дни на януари има падежи по заеми.
Към 1 февруари 2015 г. след падежите на дълговете, във фиска има 7,129 млрд. лв., от които налични по сметки – 5,808 млрд. лв.
„Към този момент, за да сме справедливи към земеделските производители им изплатихме плащанията на площ. Вземанията ни вече са 1,321 млрд. лв.“, каза Горанов.
По думите му разполагаемият ресурс за текущи разходи е 1,113 млрд. лв.
Към 19 февруари 2015 във фиска, без вземанията от ЕС в размер на 5,242 млрд. лв. и блокираните по закон, остават 547 млн. лв., каза Горанов.
Финансовият министър припомни, че покана за финансиране е била отправена към общо 19 чуждестранни търговски банки. Средствата от него са били използвани за изплащането на гарантираните депозити в Корпоративна търговска банка (КТБ). Горанов коментира още, че този заем е бил за срок от шест месеца. „Така през май месец българското общество трябва да върне 1,5 млрд. евро от този заем, а на 19 февруари ние разполагаме със свободни средства в размер на малко над 500 млн. лв.“, посочва той.
Министърът каза още, че докато има дефицит в българския бюджет ще има и дълг. По неговите думи той трябва да бъде занулен.
„Аз мога да ви предложа мерки за постигането на това, но не знам дали ще ви харесат“, допълни още министърът.
„Ако мислите, че трябва да изхарчим Сребърния фонд или резервите на БНБ, или средствата за управление на ядрените мощности – можем. Но ако не искате, трябва да се подготвим, че в следващите 3 години ще връщаме 12 млрд. лв., които вече сме изхарчили януари 2015 г.“, посочи Горанов.
Финансовият министър припомни, че с приемането на бюджета за 2015 г., държавата ни вече е с 2,5 млрд. лв. преразход.
„Ако искате преразглеждане на закона за бюджета, аз ще го предложа. Ще ви предложим балансиран бюджет“, заяви той.
Владислав Горанов коментира още, че заради тези 12 млрд. лв., които вече са били изхарчени преди началото на 2015 г., и заложените в бюджета 2,5 млрд. лв., до 2017 г. държавата ще трябва да плати минимум 14 млрд. лв.
