Световната финансова криза ще доведе до по-строг контрол върху прилагане на мерките срещу прането на пари, коментира д-р Васил Киров, директор на Дирекцията за финансово разузнаване към ДАНС по време на днешния семинар на тема "Борбата с прането на пари", организиран от Световната одиторска компания "Делойт", предаде БГНЕС.

Според Киров 40 държави предизвикали интереса на световните институции във връзка с евентуалното по-лесно пране на пари поради по-лошата регулация на банковия сектор. В евроазиатската зона те са 12, но България не е сред тях. Киров добави, че от 2006 година насам в страната ни има 25 присъди за пране на пари, като 18 от тях са влезли в сила. ДАНС работи по всички мерки за пране на пари, включително и чрез Фондовата борса. "Българският финансов сектор е добре регулиран, има сектори, които почти не са регулирани. Има юрисдикции, които имат по 20 000 души население и по 300-400 банки", подчерта Киров.

Според Йос Де Вит - старши експерт към Съвета на Европа по проекти за борбата с прането на пари, в световен мащаб годишно биват изпрани над 2,85 трилиона долара. От тях биват конфискувани значително под 0,1%. Според Йос Де Вит рязко се обръща внимание на външните пари, които се перат в една държава. Основни източници на мръсните пари са измамите, дрогата, търговията със застрашени животински видове и трафика на хора, отчете той. "Създаването на закон не решава проблема, той само го започва", каза още Де Вит. Според него е необходимо добро познание на механизмите за пране с цел ефективно противодействие. Повечето държави не знаят как да се справят с проблема, допълни Йос Де Вит.