Шест дни след като исландския вулкан Ейяфятлайокутъл затвори европейското въздушно пространство, науката все още не може да отговори категорични на въпроса „Безопасно ли е да се лети отново?”, пише AP.

Природата даде урок на Европа по отношение на риска, авиационната технология, научната несигурност и икономиката. И сега всички тези области се пресичат по невъобразим начин.

Гледайки как същите хора, които преди шест дни казаха, че е опасно да се лети, а сега казват, че няма риск, се убеждавам, че „рискът е субективно понятие”, казва Дейвид Ропейк, експерт по риска от Харвард. Когато хората се обръщат към науката в търсене на отговори, те получават нееднозначни обяснения. „Нямаме точна представа за размера на частиците прах, концентрацията им и най-важното – колко високо в атмосферата се е издигнал вулканичният прах. Бих бил внимателен, ако ми се налага да се кача на самолет точно сега”, коментира американският държавен експерт по вулканите Гари Хъфорд.

Абразивните твърди частици вулканичен прах могат да повредят самолетните двигатели и експертите не знаят каква е безопасната за летене концентрация на прах. Затова не може да се каже и накъде ще отиде точно прашният облак, нито колко дълго ще остане препятствие за въздушните маршрути.

През 1989 година се набрал на практика най-големият опит по отношение на вулканичната пепел. Летящ над Аляска Boeing 747 преминал над облак вулканична прах, който блокирал и четирите двигателя. Самолетът загубил две мили височина за пет минути преди да успее да запали двигателите отново и да избегне трагедията. Единственото решение за вулканичната прах е да се правят тестове, но предвид ограниченото знание ще са нужни време и пари, за да се оценят точните поражения върху двигателя – по-точно 20 различни вида двигатели, които се използват от всички пътнически самолети по света.

Дотук добре – но авиокомпаниите знаят докога точно могат да си позволят да отлагат полети. А пасажерите също знаят кога отложеният им полет се превръща от неудобство в истинска болка. Затова от понеделник вечерта (19.04.10) и вторник (20.04.10) самолетите отново започнаха да кръстосват Европа, като маршрутите постепенно стават все по-дълги. И след като европейските летища са отново отворени, пасажерите сами трябва да решат дали да рискуват. Защото от една страна стоят бездействащите самолети, изнервените пътници и загубите за милиони от пропуснати ползи, но от другата е рискът от катастрофирал самолет, загинали пасажери и лавина от искове, които да закрият дадена авиокомпания.