Следващата седмица България ще излъчи двама представители на Висшия съдебен съвет (ВСС), които ще отговарят за прекия контакт с Европейската комисия (ЕК). Това решиха членовете на съвета днес, съобщава Дарик радио.

ЕК е била поставена в заблуда по отношение на следствието в България. Аз не знам някой някога да е обсъждал закриването на следствието. Това заяви главният прокурор Борис Велчев по време на срещата на ВСС с министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова във връзка с междинния доклад на ЕК за напредъка на България, предаде  Агенция "Фокус".

Главният прокурор настоя за трезва преценка за мястото на следствието. В залата се чуха обаче и мнения, че "подшушването" от българска страна към ЕК за закриване на следствието идва от хора, желаещи да ни злепоставят умишлено.

Пламен Стоилов, представител на следствието във ВСС, заяви, че знае кои са тези хора. "Това са същите тези хора, които формализираха наказателния процес до степен на блокиране и които направиха така, че да е възможно да се дава 10 месеца условна присъда за умишлено убийство с користна цел при направени самопризнания", каза той.

Министърът на правосъдието МигленаТачева коментира проблема така: „Аз не съм поемала ангажимент за закриване на следствието. Не участвах в тези дебати. Това, което мога да кажа е, че на бюрото ми е концепцията на Бойко Найденов за следствието. През следващата седмица тя ще влезе в Консултативния съвет за наказателно-правна политика, ще се дискутира и всички промени, които е необходимо да се направят в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), ще бъдат предложени от мен като министър на правосъдието заедно с вътрешния министър”.

ВСС ще възложи на инспектората да анализира причините за значително увеличения брой на върнатите обвинителни актове, включително и за обществено значими дела. Върнатите за доразглеждане дела са проблем на целия ЕС, допълни министър Тачева.  В повечето от съдилищата у нас от 20% до 50% се е увеличил броят на върнатите за доразглеждане дела, каза министърът.

Спорен се оказа и въпросът с тръгването на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК). Министър Грънчарова посочи, че ако се наложи отлагане, то ще е много кратко и ще е последното.

Председателстващият ВСС Анелия Мингова обаче беше категорична, че отлагане не трябва да има. „Съвършен закон няма. Недоволни винаги ще има, но аз не мога да приема да се правят корекции във философията на закона. Нека да започне да действа, за да разберем дали той работи”, заяви тя.

Министър Тачева пък заяви, че ако се стигне до отлагане на ГПК, то това няма да бъде, за да се започне писането на нов закон с друга философия или друго съдържание. Един от аргументите за отлагането е, че в момента има 200-300 обучени съдии по ГПК, а до края на годината те ще бъдат 1000.

Необходимо ни е бързо изменение в наказателно-процесуалния кодекс (НПК), заяви Главният прокурор Борис Велчев, цитиран от БГНЕС.

Велчев изрази притеснението си, че приемането на НПК съвпада с края на 2008 г. и края на мандата на Народното събрание. Той заяви още, че може би народните представители няма да имат силно желание за работа по него. Той трябва да бъде подготвен от експертна група. През април се навършат две години от приемането на предишния НПК.

Според Велчев делата, които са върнати за доразглеждане, не трябва да се разпределят от главния прокурор, защото според него той не е в състояние да контролира по около 500 дела месечно.

За да оставим една ясна следа след себе си във ВСС, трябва да внесем повече текстове в НПК, трябва да има ясен контрол върху делата, които са върнати за разглеждане. Трябва да покажем волята и капацитета си при всеки сигнал за корупция във висшите нива на властта, каза главният прокурор, допълвайки, че за съжаление те са изключително малко.