Без дебати, с гласовете на депутатите от всички парламентарни групи (с единични изключения в "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и ДПС) Народното събрание прие предложение на "Възраждане", с което задължава Министерския съвет да изготви доклад какви стъпки е предприел кабинетът за предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост в част енергетика.
Срокът за доклада е 15 дни. Трябва да включва: хронология на предприетите стъпки за предоговарянето; кореспонденцията с Европейската комисия; проектите и документацията към тях, свързани с територията на "Марица-изток", при които трябва да се внедрят възобновяеми енергийни източници; документи, свързани с изграждането на фотоволтаични системи или индустриални паркове на мини "Мини Марица-изток"; проектите и документите по линия на RepowerEU.
През януари 2023 г. Народното събрание задължи правителството да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост, с което се цели запазване на въглищните централи в страната. Поетият досега от България ангажимент е въглеродните емисии от производството на електроенергия да намалеят с 40% до края на 2025 г.
В началото на май вицепремиерът по управление на европейските фондове Атанас Пеканов вече отчете пред депутатите, че служебното правителство полага усилия да изпълни желанието на Народното събрание, но и предупреди депутатите: "Ако просто се откажем от реформата, без да дадем други предложения, ще загубим голяма част от парите."
По Плана за възстановяване и устойчивост България може да получи до 11.4 млрд. лв. до 2026 г., ако направи всички договорени реформи. Страната получи първия транш от 2.7 млрд. лв. в края на 2022 г., но е много изостанала с реформите, които трябва да бъдат направени, за да получи втория транш. Той е за над 1.4 млрд. лв. и по план трябваше реформите за тази част от средствата да бъдат направени до края на 2022 г.