ДПС и БСП настояват за предприемането на действия от страна на българското правителство, които да бъдат в отговор на въвеждането от страна на Гърция на 26-процентен данък върху сделките и трансакциите от България, Кипър и Ирландия. От друга страна от кабинета предлагат да се търси решение по дипломатичен път съвместно с подкрепата на Европейската комисия (ЕК).
По време на заседание на парламентарната комисия по бюджет и финанси депутатът от левицата Румен Гечев заяви, че е необходимо страната ни да предприеме по-сериозни мерки като „сложи на масата на преговорите“ с Гърция ответни мерки по отношение на готвения налог.
„Това е утвърдена международна практика. В случаи, когато едностранно се увреждат интересите на дадена страна, тя има право да наложи реципрочни мерки, за да компенсира негативното влияние. Тези мерки трябва да отговарят на международното право“, обясни пред Econ Гечев.
Според него могат да се предприемат действия от страна на България спрямо вноса от южната ни съседка. Депутатът допълва, че същото може да се направи спрямо гръцките банки, които оперират на територията на страната.
Йордан Цонев от ДПС подкрепи идеята на Румен Гечев.
„Правните аргументи са на наша страна. Ние сме в правото си да отговорим по същия начин и мисля, че моментално трябва да приемем реципрочни мерки“, посочи той.
От своя страна вицепремиерът Меглена Кунева заяви, че е необходимо бързо да се влезе в диалог с Атина по този касус. Тя коментира, че ще работи в съдействие с Министерство на външните работи и Министерство на икономиката за решаването на проблема. По нейните думи страната ни ще бъде подкрепена от Брюксел по този казус, тъй като въпросният закон не е консултиран с Европейската комисия (ЕК).
“Смятам, че страната няма да направи стъпка към този данък, без да е говорила с нас. Все още обаче липсват директни разговори”, каза тя.
Кунева припомни, че от правителството на Алексис Ципрас още не са решили как ще се привага въпросното законодателство.
Според външния министър Даниел Митов потърпевши от влизането в сила на подобно законодателство ще бъдат и двете страни. По неговите думи действията на България по този въпрос трябва да се координират с тези на Кипър и Ирландия. „Аз съм изпратил покана за среща с моя колега от Гърция, но все още няма насрочена дата“, каза още Митов.
Зам.-министърът на финансите Кирил Ананиев обяви, че България може да губи по 800 млн. евро годишно от общо 2,800 млрд. евро от стокообмена с Гърция, заради влизането в сила на въпросния налог от 26%. „Имаме информация, че подготовката на процедурните правила за новият данък в Гърция вървят в ускорени темпове и могат да бъдат приети много скоро, което ще доведе прилагането на този закон”, посочи той.
„В България има регистрирани над 1400 гръцки фирми, които ще бъдат потърпевши. Те ще бъдат наш съюзник заедно с всички български компании“, пък каза от своя страна зам.-министърът на икономиката Любен Петров. „С търсенето на дипломатическо решение, с работата на нашите посланици смятаме, че може да се постигне консенсус, преди да се стигне до решаване на проблема в Брюксел“, допълни той.
Според депутата от Реформаторския блок Корман Исмаилов е необходимо България да се запознае по-подробно с начина, по който ще бъде въведен налогът върху трансакциите от страната ни.
„Трябва да се види как ще бъде разписан правилникът за приложение на закона. Аз разбирам това, като мярка към свързани лица – гръцки предприятия, гръцки данъкоплатци, които изнасят парите си към България със свързани дружества, за да минимизират печалбата си в Гърция, където данъците са по-високи и да я увеличат у нас. Целта на Атина е да спре това изтичане”, смята той.
Миналата седмица от Министерство на финансите изпратиха писмо до ЕК заради 26-процентния налог върху трансакциите от България. По време на заседанието на бюджетната комисия обаче стана ясно, че то не е било входирано и следователно не е разгледано от Комисията.
