"Демокрацията е в криза. Дори в САЩ, водещата демократична държава в света, избраха за президент майстор на измамите, който може да стане диктатор."

Това заявява американският милиардер и филантроп Джордж Сорос в коментар за мрежата Project Syndicate, публикуван в сряда.

"Макар да смекчи тона си след избирането му, той не промени нищо в поведението си, нито своите съветници. Кабинетът му е съставен от некомпетентни екстремисти и пенсионирани генерали", казва той в текста под заглавие "Отвореното общество се нуждае от защита".

Според Сорос благодарение на Конституцията и институциите на Тръмп няма да бъде позволено да стане авторитарен управник, но въпреки това мандатът му ще върне назад каузата за демокрацията по целия свят.

"В близко бъдеще САЩ ще се занимават изключително много с вътрешни борби и нарочените малцинства ще страдат. САЩ няма да са способни да защитават и разпространяват демокрацията по света", прогнозира той.

В коментара си Сорос предвижда още, че в името на успеха на собствената си администрация Тръмп ще пожертва американски принципи и ще смекчи тона към диктаторите в чужбина. "Това ще позволи на някои от тях да се сближат със САЩ и други страни и да продължават управлението си без някой да им се меси. Тръмп предпочита да прави сделки вместо да защитава принципи. За съжаление, това е популярно сред избирателите му."

През ноември Сорос обеща да вложи 10 милиона долара в борба с речта на омразата и предизвикани от нея престъпления, отчасти свързвани и с "подстрекателската реторика" на Тръмп. "Със сигурност това се отрази на резултатите от кампанията и избухна с още по-голяма сила след нея", казва той в коментара си.

В началото на текста той припомня кой е и какви принципи защитава: "Аз съм 86-годишен унгарски евреин, станал американски гражданин след края на Втората световна война. Научих от малък колко важно е какъв политически режим ще вземе връх. (...) През 1947г. избягах от Унгария, която вече бе под властта на комунистите. Като студент в London School of Economics бях повлиян от философа Карл Попър и разработих собствена философия, основана на два принципа - правенето на грешки и двупосочната връзка между първопричина и последици.

Започнах да правя разлика между два типа политически режими - тези, в които хората избират своите лидери и от тях се очаква да се грижат за интересите на електората, и онези, в които управниците опитват да манипулират хората, за да обслужват собствените си интереси. Под влиянието на Попър нарекох тези общества "отворени" и "затворени".

Сорос казва, че това е силно опростена класификация и в реалността има много нюанси и варииции - от добре функциониращ имодели до провалени държави.

"Смятам, че настоящият момент в историята е много болезнен", пише още той в коментара си. "Отворените общества са в криза и ралични форми на затворени общества - от фашистки диктатури до мафиотски държави - са във възход. Как се случи това? Единственото обяснение, което откривам, е че избраните лидери не отговориха на легитимните очаквания и стремежи на избирателите. Този провал накара електората да се разочарова от доминиращите версии на демокрация и капитализъм. Казано по-просто, мнозина смятат, че елитите са откраднали демокрацията им."

Сорос критикува и начина, по който се е развила глобализацията. Според него след рухването на СССР преди четвърт век и адвокатите на глобализацията са я превърнали в основен процес с твърдението, че тя увеличава общото богатство на планетата по принципа, че печелещите все пак по някакъв начин компенсират губещите.

"Подобно твърдение е подвеждащо, защото пренебрегва факта, че победителите рядко (или дори никога) компенсират губещите. Но потенциалните печеливши похарчиха достатъчно пари да прокарват този аргумент, за да се наложи той в крайна сметка."

Финансистът смята, че глобализацията е увеличила неравенството и в бедните, и в богатите дъргави. В развития свят ползите са отишли предимно при големите притежатели на финансов капитал, съставляващи под 1% от населението. "И опонентите на демокрацията използваха в своя поза най-вече отсъствието на политики за преразпределяне (на богатството)."

Сорос обръща поглед и към ЕС, където според него след финансовия крах от 2008г. "нещо много лошо се обърка" и доброволното сдружение между равни се е превърнало в отношения - нито доброволни, нито равнопоставени - между кредитори и задлъжнели.

"Германия се превърна в хегемон в Европа, но не изпълни задалъженията на успешните хегемони - да гледа отвъд тесните си интереси. Сравнете поведението на САЩ след Втората световна война и на Германия след Краха от 2008г - Америка започна Плана Маршал", довел до развиването на ЕС; Германия наложи програми за ограничаване на разходите, служещи на собствените ѝ интереси."

Особено съм загрижен за съдбата на ЕС, който е в опасност да попадне под влиянието на руския президент Владимир Путин с неговата концепция за управление, която не може да се примири с тази за отвореното общество, се казва още в коментара. "Путин не е пасивен печеливш от последните събития - той работи усилено, за да се случат. Той познава слабостта на режима си: може да експлоатира природните ресурси, но не може да генерира икономически ръст. Почувства се заплашен от "цветните революции" в Грузия, Украйна и на други места и първо опита да контролира социалните медии, а после с брилянтен ход използва бизнес модела на социалните мрежи, за да сее дезинформация и фалшиви новини, да дезориентира избиратели и да дестабилизира демокрации. Ето по този начин той помогна за избирането на Тръмп."

Същото може да се случи през 2017г. в изборите в Холандия, Германия и Италия. "Във Франция двамата водещи претенденти са близки с Путин и искат да му угодят. Ако някой от тях спечели, доминирането на Европа от Путин ще бъде свършен факт."