Оптимизмът спрямо икономиката на еврозоната е достигнал най-високото си ниво за последните две години, информира агенция „Ройтерс“. В петък Европейската комисия (ЕК) заяви, че доверието във валутния съюз е достигнало 96,9 пункта през септември спрямо 95,3 през август.

Икономиката на еврозоната се завърна към растеж през второто тримесечие на годината, отчитайки повишение от 0,3%. Основна причина за това беше неочакваната експанзия в Германия и Франция.

Лидерите на страните от еврозоната не успяха да се справят с рекордната безработица, но се надяват икономическият растеж да продължи и през следващата година.

„Това е първият път, в който виждаме такова голямо подобрение“, смята Фредерик Дукрозе, старши икономист за еврозоната в Credit Agricole. ”Забелязва се ребалансиране на източниците на растеж, който в първоначалната си фаза беше движен от производството“. 

Увеличаване на доверието има не само по отношение на валутния съюз, но и за целия Европейски съюз (ЕС). През септември повишението е с 2,4 пункта спрямо предходния месец до 100,6. За първи път от юли 2011 г. насам този показател надминава средните прогнози на ЕК.

За самата еврозона положителната тенденция ясно се забелязва в три от петте големи икономики. Испания и Италия повишават доверието в тях с 2,4 пункта, а Франция с 1,6. В Германия промяна няма.

По рано през месеца Европейската централна банка (ЕЦБ) заяви, че добрите данни от индикатора за доверие потвърждават очакванията за постепенно възстановяване на икономиката.

Отделно от това, бизнес климатът в еврозоната остава в общи линии непроменен, регистрирайки растеж от 0,20 пункта през септември спрямо 0,22 през август. Сред най-големите икономики бизнес климатът се е влошил единствено в Холандия - с 0,9 пункта. Причина за това е невъзможността на страната да се справи с "балона" на недвижимите имоти.

Въпреки положителните данни се очаква възстановяването на еврозоната от рецесията да остане бавно, тъй като повечето правителства са принудени да съкратят разходите, за да се вместят в бюджетите си.

„Това е пореден знак, че еврозоната продължава да расте, но прекалено бавно, за да се справи с проблемите на дълговете и безработицата“, смята Джонатън Лойнс, главен икономист на Capital Economics.