Ангела Меркел ще бъде канцлер на Германия за трети пореден мандат, след като спечели проведените в неделя (22 септември) парламентарни избори. Резултатът й от 41,5% е наистина впечатляващ.
Досега Християндемократическатапартия (ХДП) е успявала да спечели абсолютно мнозинство само веднъж и то през далечната 1957 г., когато неин лидер е Конрад Аденауер. Сега Меркел за малко да повтори постижението на своя проевропейски настроен предшественик.
За да добием още по-пълна представа за властта й, е нужно да имаме предвид, че тя е първият държавен или правителствен ръководител на водеща европейска икономика, който бива преизбиран след началото на икономическата криза. Всички останали - Никола Саркози, Силвио Берлускони, Марио Монти и Родригес Сапатеро, сдадоха поста, след като страните им се намираха в незавидно икономическо положение. Меркел обаче не само, че успя да запази поста си, но и нещо повече - тя увеличи изборния резултат на партията си с цели 7,7% спрямо изборите от 2009 г.
Този наистина впечатляващ резултат казва едно единствено нещо - немският избирател има доверие в политиките, които Меркел води. А когато другите са доволни и това ти носи успехи, защо да правиш промени?
От началото на икономическата криза Меркел е сред най-яростните поддръжници на спасяването на еврото, но единствено, ако закъсалите страни изпълнят всички условия. Страни като Гърция, Кипър, Испания и Португалия станаха изключително зависими от своите кредитори, а общественото недоволство там изгради на германския канцлер образа на мащеха, лошата господарка на Европа, която кара другите да си плащат.
Изборните резултати със сигурност са причина за още по-голямо напрежение в южните държави, тъй като новата власт на Меркел й дава всички основания не само да продължи да преследва политиките си, но и да го прави още по-яростно.
Друг важен за еврозоната въпрос, в решаването на който огромна роля играе германският канцлер, е този за банковия съюз. Първоначалната еуфория от този проект до голяма степен вече изчезна. Първо през 2012 г. Марио Драги успя да вдъхне доверие в инвеститорите и да успокои пазарите, заявявайки, че ръководената от него Европейска централна банка (ЕЦБ) ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото.
През лятото на 2013 г. Ангела Меркел обаче сложи много сериозни препятствия пред изграждането на банковия съюз. Първо тя отложи вземането на важни решения за след парламентарните избори, а след това заяви, че един от съществените компоненти - единен орган за рекапитализиране на закъсали финансови институции, ще изисква промяна на учредителните договори.
Това вкарва идеята за напълно ефективен банков съюз в едно съвсем друго измерение, тъй като всяка промяна в договорите изисква единодушието на страните членки, а когато те са 28, това е доста по-сложно за постигане. В някои страни ратификацията изисква провеждането на референдум, а опитът показва, че гражданите често са склонни да отхвърлят новите договори, когато нещо им се струва неправилно. Дори и проблеми с ратификацията да няма, самото изработване на новите договори изисква поне няколко години.
Анализът на бъдещите стъпки на Меркел и за двата важни за еврозоната въпроса - подходът към южните страни и европейският банков съюз, не би бил пълен, ако не вземем предвид с кого германският канцлер ще сформира правителство. Традиционният коалиционен партньор - Свободната демократическа партия (СДП) реализира истински крах на изборите и не успя да преодолее бариерата от 5%, необходими за влизане в парламента. Партията, ориентирана повече към бизнеса, беше удобен партньор за Меркел, тъй като трудно би попречила на някоя от политиките на канцлера по отношение на еврозоната.
Не така обаче стои въпросът със социалдемократите - вероятният бъдещ коалиционен партньор на ХДП. Партията има доста по-смекчени възгледи по отношение на бъдещето на еврото и ако Меркел иска да постигне консенсус, вероятно нейната политика ще трябва да се измести по-наляво. Какво означава това? На първо място вероятно тя ще трябва да одобри пореден спасителен транш за Гърция, въпреки че през миналата година заяви, че няма да го прави. Въпросът за банковия съюз пък ще трябва да бъде изведен отново на по-преден план.
Всичко това означава, че е трудно да се каже със сигурност какво означава за еврозоната преизбирането на Меркел. От една страна изборният й резултат и третият пореден мандат я правят по-силна от всякога, но от друга тя няма да има подкрепата на удобния си коалиционен партньор СДП. Сигурно е, че повече яснота по тези въпроси ще има едва, когато тя успее да сформира правителство. Едно обаче е ясно - Ангела Меркел ще остане в историята като един от най-успешните европейски лидери, спечелил в най-голяма степен позитиви от глобалната икономическа криза и накарал цяла Европа да се съобразява с интересите на Германия.
