Малко след като Дилма Русеф разбра на 31 октомври, че е избрана за нов държавен глава на Бразилия, от гърдите й се изтръгна радостен възглас. Пародирайки лозунга от президентската кампания на Барак Обама "Да, ние можем!", Русеф подчерта символичната стойност на собствената си съдба, съобщава БТА.

"Много бих искала бащите и майките да гледат днес дъщерите си в очите  и да им казват: "Да, жените могат!", заяви тогава новоизбраната президентка.

Русеф е 40-ият държавен глава на Бразилия от установяването на републиката през 1889 г. Тя ще бъде първата жена президент на тази огромна държава.

На 1 януари Дилма ще приеме поста от онзи, който я заобиколи с грижи, който я избра за свой приемник и който допринесе за избирането й, като хвърли върху нея блясъка на собствената си слава - Луис Инасиу Лула да Силва. Така след президент от работническата класа Бразилия ще има за президент жена, което е двойно изпълнена мисия за Лула.

И така Русеф доказа, че една жена действително може да стигне до най-висшия държавен пост. Но много по-труден и по-дълъг процес ще бъде за Русеф да накара бразилките да се заинтересуват от бразилския политически живот, да ги убеди да се
 включат в него, да защитават активно и да влеят нови сили на гражданската демокрация.

През 2006 г. Чили също избра жена за президент. Тогава начело на  левоцентристка коалиция Мишел Бачелет успя да установи равенство между мъжете и жените в правителството си. С Дилма Русеф нещата далеч не стоят така. Тя си постави по-скромна цел - 30 процента от министрите да са жени, но ще я постигне трудно.

Русеф би искала да види начело на външното министерство жена. Това ще е трудно, защото три четвърти от бразилските дипломати са мъже. Този престижен пост действително ще бъде поверен на мъж - Антониу Патриота, опитен дипломат. Нито едно от най-важните министерства няма да бъде поверено на жена.

В Бразилия политическата среда си остава дълбоко мачистка. За това говори и съставът на парламента. В бъдещото законодателно събрание, в долната камара /Камарата на депутатите/  ще има 45 жени от 513 депутати, което е по-малко от 9 процента. В Сената /горната камара/ нещата не са по-различни. Така Бразилия се нарежда на 108-о място по съотношението мъже-жени сред депутатите в класацията на общо 134 страни, изготвена от Световния икономически форум.

Това неравностойно представяне се открива във всички ешелони на бразилската власт - губернаторските администрации, парламентите на отделните щати, кметските администрации, общинските съвети. Сенаторката Сериш Сихесаренко от партията на
Лула припомня, че когато е била избрана за първи път през 1990 г. в парламента на щата Мату Гросу в сградата дори нямало тоалетни за жени.

От тогава присъствието на жени в държавните институции се е увеличило. Но съвсем малко. Днес положението е в застой. Жените няма да бъдат по-многобройни в новия парламент, който започва работа официално на 1 февруари, отколкото бяха в предишния.

И все пак Дилма Русеф и кандидатката за президент на бразилските еколози Марина Силва събраха заедно гласовете на две трети от бразилците на първия тур на изборите в началото на октомври. Но нито едната, нито другата нямат богато минало на феминистки, нито пък изтъкваха по време на президентските си кампании факта, че са представителки на нежния пол.

През 1997 г. в Бразилия беше приет закон, който  задължава бразилските партии да запазват за жените най-малко 30 процента от местата в Камарата на депутатите. Но никой не прилага този закон. На изборите през октомври само 21 процента от кандидатките бяха жени. А след това на щастливите избраници се отреждат места в парламентарни комисии от второстепенно значение.

"Политическата класа упражнява съпротива", казва Лурдеш Бандейра, социоложка в университета на Бразилия. А правосъдието е безпомощно да наложи квотата. Законът предоставя на жените 10 процента от безплатното предизборно телевизионно време и
разрешава 5 процента от бюджета на партийните субсидии да се използват за политическото ограмотяване на жените.

Бразилските жени политици се удрят в прочутия стъклен таван, често пъти критикуван и в други консервативни общества. Това са невидимите бариери, издигнати от мъжете, за да спрат или обезкуражат женските амбиции.

Женски успехи, които биха могли да вдъхновят бразилките, са рядкост. Електоратът, при все че е предимно женски, се показва много по-взискателен към жените  в политиката, отколкото към мъжете. Поведението на жените в политиката в Бразилия често пъти е обект на карикатури. Ако жената политик се разплаче на обществено място, то тя наричана слабохарактерна, ако пък се разгневи открито, то тя си спечелва прякора Желязната дама. Този прякор, между впрочем си спечели и самата Русеф. Но нали точно тя беше казала веднъж: "Аз съм твърда жена, обградена от нежни мъже".

Съзнателно или не, Лула проявява точно обратния мачизъм, когато твърди, че Дилма е малко крехко създание - нещо, което тя не е. По време на президентската кампания, в деня след като Русеф даде телевизионно интервю, Лула й подари червена роза и
упрекна интервюиращия я журналист, че не е бил достатъчно внимателен към нея.

Загрижен да смекчи облика на протежето си, Лула нарече Дилма майка на народа, след като я беше нарекъл майка на Програмата за насърчаване на икономическия растеж или майка на Програмата за електрификация на страната.

Лула обаче възприе и бащински тон към Дилма, която е само с две години по-млада от него. "Моето момиче, трябва да направиш онова, което аз не успях да направя", й каза той.

Майка или дъщеря ще бъде Дилма? В това няма значение, защото, както каза, първата жена президент на Бразилия, тя може да бъде и едното и другото.