Общите доходи на българските домакинства нараснаха с добро темпо през второто тримесечие на 2018 година, показва проучване на Националния статистически институт (НСИ).
Общият доход средно на лице от домакинство през периода април-юни 2018 година нарасна с 8,7% спрямо същото тримесечие на 2017 година, достигайки 1474 лева и е над средния доход от 1407 лева, отчетен в началото на годината.
Най-висок относителен дял през второто тримесечие имат доходите от работна заплата (56,7%), следвани от доходите от пенсии (28,1%) и тези от самостоятелна заетост (6,6%).
В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват до 835 лева от 769 лева година по-рано (повишение с 8,6%), доходите от пенсии се увеличават до 413 от 356 лева (повишение с 16,1%), докато тези от самостоятелна заетост се увеличават от 93 на 97 лева (повишение с 4,8%), а доходите от социални обезщетения и помощи намаляват от 46 на 35 лева (понижение с 24,4%).
В същото време общите разходи средно на лице от домакинство се увеличават през периода април - юни 2018 година с 11,4% спрямо година по-рано, достигайки 1331 лева и са над средните разходи за 1263 лева, направени през първото тримесечие на годината.
Най-голям относителен дял заемат разходите за храна (31,5%), следвани от тези за жилище (15,9%), за данъци и социални осигуровки (13,7%) и за транспорт и съобщения (12,1%).
Спрямо година по-рано разходите за храна и безалкохолни напитки като абсолютна стойност нарастват с 8,0% (от 388 на 419 лева), за здравеопазване - с 10,1% (от 69 на 77 лева), а тези за жилища се увеличават с 8,6% (от 196 на 213 лева). Увеличение с 18,7% на годишна база бележат разходите за транспорт и съобщения (от 135 на 161 лева), за алкохолни напитки и цигари - с 11,0% (от 53 на 59 лева), за свободно време, културен отдих и образование - 31,3% (от 40 на 53 лева) и за данъци и социални осигуровки - с 12,2% (от 162 на 182 лева).
Според данните на НСИ през второто тримесечие на годината настъпва промяна в потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинството в сравнение с година по-рано, като по-съществено нараства потреблението на зеленчуци и на кисело мляко при намаляване на консумацията на хляб и тестените изделия и запазване без промяна на потреблението на яйца, олио, зрял фасул и захар.