От 250 до 1500 лева за физически лица и от 1500 до 2000 лева за едноличен търговец или юридическо лице варира глобата при изпращане на нежелано търговско съобщение спам, без изричното съгласие на потребителите. Това каза в интервю за Агенция “Фокус” началникът на отдел “Правен” в Комисията за защита на потребителите (КЗП) Деян Макьов. При повторно нарушение глобата за юридическите лица е от 1000 до 4000 лева.

По отношение на непоисканите търговски съобщения е регламентирано, че доставчикът на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща, без предварителното съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясно и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение, още при постъпването при получателя.

Макьов обясни, че Комисията за защита на потребителите има задължението да поддържа регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщение по ред, определен от Министерски съвет.

 “За съжаление, такава наредба все още не е факт и е затруднена нашата работа във връзка с воденото на този регистър. Но, ако има такива жалби, макар и да не водим регистър, ние ще вземем мерки и ще предприемем нужните действия”, коментира Макьов. Той допълни, че забраната се отнася до изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, които са вписани в регистъра.

Ако даден потребител е юридическо лице и не е вписан в този регистър, няма забрана за изпращане на спам до него. Що се отнася до потребителите, то те са напълно защитени, защото ако получат спам, за който не са дали разрешение, могат да подадат жалба до КЗП и ако се установи, че съобщението идва от страна-членка на Европейския съюз, то се взимат необходимите мерки срещу подателя на съобщението.

Макьов обясни обаче, че съществуват определени трудности при тези спам-ве, тъй като в по-голямата си част, те пристигат от Америка или Азия и по този начин се затруднява реализирането на санкциите.

Заблуждаваща реклама е всяка реклама, която по какъвто и да е начин подвежда или може да подведе лицата, до които достига. По този начин тя може да повлияе на тяхното икономическо поведение и да нанесе вреди на конкурента. Това каза още Макьов.

“Когато се правеше българското законодателство в насока защита на потребителите, се възприе една доктрина, която е и европейска, за т. нар. разумен потребител. Според нея потребителят е лице, което без да е специалист в дадения пазарен сектор, въз основа на информацията, с която разполага, се смята, че може да направи своя разумен избор. Тоест- за да бъде заблуждаваща една реклама, не е достатъчно само, това, което се твърди в нея да е невярно. Основното е да имаме реална заблуда”, посочи той.

Микьов допълни, че ако се твърди нещо очевидно измислено, това няма да е заблуждаваща реклама, защото на практика не може да повлияе на икономическото поведение на потребителите. “Ако се твърди, например, че един нож реже 1000 филии в секунда, това не е заблуждаваща реклама, защото никой разумен потребител няма да повярва. Това е просто едно преувеличение. Но тогава, когато има реална заблуда и има рекламно послание за това потребителят да предприеме някакво действие по придобиването на стока или услуга, и се окаже, че това, което не отговаря на истината, това е заблуждаваща реклама”, уточни той.

По думите му - в стария Закон за защита на потребителите и правилата за търговия, наред с налагането на санкции за извършените нарушения, Комисията за защита на потребителите е имала правната възможност за въвеждане на искове, да иска спирането или забраната на дадена реклама. Този способ обаче се оказало, че не работи добре, защото съдебните процедури са доста дълги и докато приключи едно съдебно решение, което да влезе в сила, рекламата отдавна е свалена от ефир и се губи смисълът на цялата контролна дейност.

“По тази причина в новия закон се въведе принципът на администрирането, т.е. забраната на реклама със заповед. Сега вече не е необходимо и нямаме право да завеждаме искове за реклама. За други нарушения можем. Но за реклама, наред със санкцията - издаване на акт или постановление, няма нужда да преустановим излъчването на реклама чрез завеждане на иск”, каза още началникът на отдел “Правен” в КЗП.

Той допълни, че през миналата година общият брой на съобщения за съмнение, свързани със заблуждаваща реклама, са 284. От тях 193 са по жалби, а останалите 91 по самосезиране на КЗП. Председателят на комисията пък е издал заповед за спиране на 28 реклами.