Дъждовете и бурите от последните месеци ще доведат до скок в цените на плодовете и на хляба. Влагата от поройните валежи е увеличила и болестите по зеленчуците, заради което се налага повече пръскане с препарати. От лошото време са пострадали най-много череши и кайсии, като в Силистра са напълно унищожени 70 декара овошки след последната градушка, оплакаха се производители пред в. „Стандарт“. Това е и причината да се очаква рязко вдигане на цените.
Щети за милиони са нанесли дъждовете и върху масивите с пшеница в Добруджа, алармира шефът на областната дирекция "Земеделие" в Добрич Зия Халил. По думите му, има множество подадени заявления и се извършват огледи по места. Едва след тяхното приключване ще може да се каже за какви загуби става дума. Засегнати от валежите са, както пролетници - слънчоглед и царевица, така и есенници - пшеница, рапица и ечемик, допълни той.
Лошото време се оказало пагубно и за черешите. Заради черешовите градини наричат Кюстендил овощната градина на България. По груба статистика в областта ежегодно се произвеждат между 5 и 8 хиляди тона череши. Насажденията са между 16 и 18 хиляди декара и постоянно се увеличават. Приходите от черешовата реколта са между 7 до 10 млн. лева годишно. Но тази година надеждите на производителите за добри печалби от градините са попарени. Топлата зима, дъждовете и градушките са ударили реколтата. В пунктовете се предава плод само за преработка. Изкупуването става от две-три фирми, които държат монопола на пазара.
"Черешите, от които се изхранват в Кюстендил, тази година са помлени. Няма ги хладилните камиони, които преди изнасяха хиляди тонове за Русия. Евтиният гръцки внос ни убива", споделиха местни производители. Миналата година производителите са били принудени да продадат черешите по 35-40 ст. за кг. Стопаните на по-малко овощни дръвчета предпочитат да продават стоката си сами. По пазарите, на сергия пред къщите по селата взимат по 2 лв. за килограм. Ако ги дадат на прекупвачи, те си слагали печалба от 1 - 1,5 лв.
На обсъждането на новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) миналата седмица зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев коментира, ще се работи по въпроса за директен достъп на производителите до пазара именно с цел печалбата да отива при тях, а не да се губи по веригата в полза на прекупвача.
Основна част от бюджета на ПРСР през новия програмен период ще бъде насочена за подпомагане на изоставащите сектори животновъдство, зеленчукопроизводство и овощарство, съобщи министърът на земеделието и храните Димитър Греков по време на публичното обсъждане на програмата за периода 2014-2020г. по-рано миналата седмица. Той ясно подчерта обаче, че това няма да става за сметка на традиционните за България полски култури. Той коментира още, че е необходимо финансовите ресурси да бъдат насочени към интензивното земеделие, защото към настоящия момент то е в много тежко състояние.
От обилните дъждове тежко пострадаха и кайсиите край Дунав. "Напълно унищожени са 70 декара от експерименталната градина на опитната станция по кайсията в Силистра", сподели директорът на националната развойна база Люляна Иванова. Експертите признават, че тази година няма да е от най-добрите за овощарите от крайдунавска Добруджа. През март слани унищожиха близо една трета от ранните сортове цъфнали дръвчета в кайсиевите градини на общините Тутракан и Силистра. Два месеца по-късно летни бури и градушки, изсипали се през май, удариха за втори път масивите с трайните насаждения край брега на Дунав. Прогнозите са, че средните добиви от декар ще стигнат 550 кг, но сезонът на брането е още в началото си и за окончателни резултати е рано да се говори. В крайдунавска Добруджа се отглеждат близо 30 000 декара кайсии. Засетите с ароматните овошки площи са се увеличили през последните няколко години със 7%.
В опитната станция по кайсиите, където се отглеждат 500 сорта от слънчевите плодове, тази година експериментират и два нови български - Дръстър и Истър. Специалистите твърдят, че става дума за плодове, които ще са изключително издръжливи при транспортиране и много вкусни. Те са отгледани по евростандарти, за да могат да бъдат изнасяни. Специалистите съветват стопаните да обновяват масивите си, като заложат и на новите високопродуктивни и ориентирани към търговската мрежа български сортове.
Проблемите на земеделците тази година са предимно от появата на жълтата ръжда, като се е наложило вместо традиционното пръскане с фунгициди два пъти, фермерите да го направят по 4-5 пъти, алармират от бранша. Тепърва ще се види ще доведе ли до проблеми друго заболяване – фузариозата. Според доц. Киряков, при защитените от болести посеви и там, където не са паднали обилни валежи, добивите ще са на нива от миналата година - между 650 и 800 кг от декар. В Добричкия регион обаче валежите са около 70 л/кв. м и имаше на доста места и градушки. Самите стопани пък не смеят да прогнозират нищо и казват, че докато не приберат реколтата в хамбарите, не дават гаранция за добива. Най-големи са притесненията на земеделците относно качеството на зърното именно заради валежите и създадената среда за развитието на заболяванията по културите.
