Практически наръчник по въпросите, свързани с кандидатстването за държавни помощи, бе публикуван от Европейската комисия (ЕК), пише Ec.Europa.eu.

На 1 януари 2014 г. трудовият пазар в ЕС отвори всички врати за българи и румънци. Това породи редица опасения и много държави, включително Великобритания, започнаха затягането на контрола върху социалните помощи.

Наръчникът има за цел да помогне на страните-членки на Европейския съюз (ЕС) в прилагането на правила за координиране на схемите за социална сигурност, касаещи жители на ЕС, които са се преместили в друга страна-членка.

Ръководството, създадено със съдействието на държавите от ЕС, разяснява отделните концепции за „постоянно пребиваване“ и „временно пребиваване“ или „престой“. Тези определения са изключително важни за установяването на това коя страна е отговорна за осигуряването на държавни помощи за гражданите на ЕС, които се движат между самите държави-членки.

Според наредбите на ЕС може да съществува само едно постоянно място на пребиваване и респективно само една страна е отговорна за изплащането на социалноосигурителни обезщетения.

Работниците и самонаетите се квалифицират за държавна помощ в страната, в която извършват дейността си. Трудово неактивните хора, към които се отнасят пенсионерите и учащите, имат право на помощи от страната на постоянното им местожителство. Определянето на страната на постоянно местожителство е важно и за служители, които работят в повече от една държава от ЕС.

Наръчникът посочва и специфичните критерии, които се вземат под внимание при определянето на постоянното местожителство. Такива са:

• семейно положение и семейни връзки;
• продължителност и непрекъснатост на престоя в съответната страна-членка;
• положение на пазара на труда;
• извършване на неплатена дейност;
• при учениците и студентите – източник на доходите;
• страната, в която човекът плаща данъците си;
• причина за преместването;
• намеренията на човека, определени от съществуващите обстоятелства и подкрепени с фактически доказателства.

Наръчникът обръща внимание и на случаите, в които определянето на постоянното местожителство е по-трудно от обичайното. Такива например са сезонните работници, студентите, командированите работници и други.