Българските преработватели на храни оцеляват трудно в рамките на пазара

21.01.2025 | 15:20
по статията работи: econ.bg
Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при които основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев
Българските преработватели на храни оцеляват трудно в рамките на пазара
Снимка: под лиценза на creative commons

Бившият министър на земеделието и храните участва в кръгла маса на тема “Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига”

Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при които основният канал за дистрибуция са супермаркетите, смята бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев. Той участва в кръгла маса на тема “Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига”, която се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС).

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов отбеляза, че конкуренцията между веригите е голяма в името на потребителя.

По думите му малките магазини изчезват под натиска на веригите, а в същото време рентабилността на преработвателите е около нулата, която работят с големите супермаркети.

За преработвателите, които са накрая на агрохранителната верига, основните канали за дистрибуция са малките магазини, които са зареждат директно, но по-често от борсите другият голям канал са супермаркетите. България подходи много недалновидно към приемането на големите вериги от супермаркети. Словения ги прие, но извън границите на населените места и постави условие да продават по 5 на сто словенски продукти.

В България те са в центъра и в кварталите и малките магазини загиват. В момента малките магазини нямат шанс да се конкурират с веригите, а производителите няма къде другаде да продават освен на супермаркетите, но нямат нужната пазарна сила в преговорите с тях и заради това изпитват огромен ценови натиск, който се пренася до полето и до фермата, каза Вътев.

Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов отбеляза, че конкуренцията между веригите е голяма в името на потребителя.

Делът на модерната търговия е около 50 на сто през 2023 г. останалите проценти се падат на малките квартали магазини, на специализираните за мляко, месо, хляб и на пазарите на открито, каза той.

Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, обясни, че има три групи търговски инфраструктури – директна дистрибуция, организирани пазари и супермаркети. При търговията на едро при директната дистрибуция има дребни на брой играчи, които провеждат неефективна логистика. Те са доста мобилни и лесно избягват изискванията на закона. На практика в търговията с храни при директната дистрибуция има най-голям процент на сива икономика и ако някой губи от дейността на такива субекти, това е родният земеделски производител, защото това е начин за нелоялна конкуренция, каза той.

По думите му следващата група участници в търговията са организираните пазари – тържищата, стоковите борси и пазарите на производителите.

Веригата на супермаркетите заема доста сериозен пазарен дял и при тях търговията е най-прозрачна, както и конкуренцията в системата е доста сериозна, добави Иванов.

Оцени статията:
0/0
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
Когато разбрали, че бързият влак от София до Бургас пътува 8 часа, китайците били истински впечатлени от размерите на България...
На този ден 07.01   1558 г. – Франция завладява Кале, последното владение на Англия в континентална Европа. 1566 г. – Започва понтификатът на папа Пий V. 1598 г. – Борис...