Европейската комисия предложи късно снощи промени в съществуващите европейски правила, за да защити по-добре притежателите на банкови сметки и инвеститорите на дребно. Те са част от усилията ѝ за създаване на по-безопасна и солидна финансова система, предотвратяване на бъдещи кризи и за възстановяване на доверието у потребителите.

Освен това Комисията започна обществено допитване относно вариантите за подобряване на защитата на притежателите на застрахователни полици, включително относно възможността за създаване на схеми за гарантиране на застраховките във всички държави-членки. Що се отнася до банковите вложители, приетите мерки им гарантират, че ако банката им фалира, те ще получат парите си по-бързо (в срок от 7 дни), че таванът на гарантиране на влоговете е завишен (до 100 000 евро) и че ще бъдат информирани по-добре за начините за прилагане на защитата.

За инвеститорите, които използват инвестиционни услуги, Комисията предлага по-бързо компенсиране, в случай че инвестиционно дружество не им върне активите поради измама, лоша административна практика или оперативни грешки. Равнището на компенсация се повишава от 20 000 евро на 50 000 евро. Инвеститорите ще получават също по-добра информация за това кога се прилага схемата за компенсация и ще бъдат защитени по-добре срещу присвояване с измама, когато активите им се държат от трети страни (както в аферата "Мадоф"). Предложенията, които съответстват изцяло на ангажиментите на ЕС в рамките на Г-20, се изпращат сега на Европейския парламент и на Съвета на министрите за обсъждане.

Защита на спестяванията

Неотдавнашната финансова криза показа още веднъж до каква степен банките са подложени на риск от масово теглене на влоговете, т.е. когато вложителите смятат, че спестяванията им за застрашени и всички едновременно се опитват да ги изтеглят. От 1994 г. в съответствие с една директива (94/19/ЕО) всички държави-членки трябва да са въвели предпазна мрежа за банковите вложители. Ако някоя банка фалира, националните схеми за гарантиране на депозитите трябва да върнат парите на вложителите на банката до известно ниво на гарантиране.

Когато настъпи финансовата криза през 2008 г., бяха направени някои изменения по спешност, например увеличението на нивото на гарантиране до 100 000 евро (на два етапа) и изоставянето на възможността за съзастраховане (схема, при която банковите вложители не получават изцяло парите си, а понасят известен процент от загубите, дори когато те са по-ниски от тавана на гаранцията). Тъй като обаче бяха открити други недостатъци в съществуващите схеми, Комисията сега предлага да се измени изцяло директивата от 1994 г. и да се извлекат всички поуки от кризата, става ясно от информацията на пресцентъра на ЕС.

Предложението съдържа следните основни елементи:

• По-добро гарантиране на влоговете: потвърждава се определянето до края на годината на тавана от 100 000 евро. Това означава, че 95% от притежателите на влогове в ЕС ще получат обратно всичките си спестявания, ако банката им фалира. Сега гаранцията обхваща малките, средните и големите предприятия, както и всички валути. От нея са изключени всички депозити на финансови институции и публични органи, структурирани инвестиционни продукти и дългови сертификати.

• По-бързо връщане на парите: банковите вложители ще получават парите си в срок от седем дни. Това ще бъде значително подобрение, понеже днес много вложители чакат с дни, дори с месеци, преди да си получат парите. За да се улесни бързото изплащане, надзорните органи трябва навреме да уведомяват за проблеми с банките ръководителите на схемите за гарантиране на депозитите. Банките ще трябва да уточняват в счетоводните си книги дали депозитите са защитени или не.

• По-малко бюрокрация: например, ако живеете в Португалия, и притежавате сметка във фалирала банка със седалище в Швеция, парите ще ви върне португалската схема по своя инициатива и ще бъде центърът ви за контакти. След това шведската схема ще изплати сумата на португалската схема. Това ще бъде голямо подобрение в сравнение със сегашната ситуация, при която цялата кореспонденция трябва да се води чрез схемата на страната, където е седалището на банката. Чрез новия подход ще се постигне намаляване на бюрокрацията и ускоряване на изплащането.

• По-добра информация: Банковите вложители ще бъдат информирани по-добре за гарантирането и функционирането на схемата чрез нов стандартен и лесен за разбиране формуляр, както и чрез банковите си извлечения.

• Дългосрочно и отговорно финансиране: бе изразено безпокойство, че съществуващите схеми за гарантиране на депозитите не са финансирани достатъчно. Чрез днешните предложения се гарантира, че сега те ще бъдат финансирани по-солидно чрез подход, състоящ се от четири етапа. Първо, натрупва се стабилен резерв чрез солидно предварително финансиране. Второ, ако е необходимо, този резерв се допълва с последващи вноски. Трето, ако и това е недостатъчно, схемите могат да се финансират с ограничени суми от други схеми ("взаимни заеми"). Четвърто, в краен случай ще трябва да се приемат други разпоредби за финансиране като извънредна мярка. Както е и в момента, вноските ще бъдат поети от банките. Тези вноски обаче ще бъдат изчислявани по по-справедлив начин, понеже ще бъдат адаптирани спрямо рисковете, свързани с отделните банки.

Европейците не само ще разполагат с по-добра защита на своите спестявания, но ще могат да избират също най-добрите спестовни продукти във всички държави от ЕС, без да се притесняват за разликите в защитата. Банките ще бъдат облагодетелствани от предложението, понеже ще могат да предлагат конкурентни продукти в целия ЕС, без да бъдат възпрепятствани от тези разлики. Освен това полза ще има и за данъкоплатците, тъй като по-доброто финансиране на схемите ще намали вероятността от прибягване до държавна намеса.

Повечето подобрения биха могли да влязат в сила още преди 2012 и 2013 г. и ще се прилагат във всички държави - членки на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, веднага щом мерките бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Защита на инвестициите

От 1997 г. директивата за схемите за обезщетение на инвеститорите (97/9/EО) защитава инвеститорите, които използват инвестиционни услуги в Европа, като осигурява компенсация в случаи, при които инвеститорско дружество не е в състояние да върне активи, принадлежащи на инвеститора. Това може да стане например, ако в дружеството има случаи на измама или нехайство, или ако в системите му възникнат грешки или проблеми. Това не е защита срещу инвеститорския риск сам по себе си. В момента в 27-те държави от ЕС съществуват 39 схеми за обезщетение на инвеститорите.

През последните години Комисията получи множество оплаквания относно прилагането на директивата в някои държави-членки. Тези оплаквания се отнасяха до проблеми с недостатъчно финансиране на схемите, за да се изплатят исковете, или с дълги закъснения при изплащането им.

Снощното предложение има за цел да гарантира, че се повишава ефикасността на правилата за защита на инвеститорите, че е налице равнопоставеност по отношение на типа финансови инструменти, които получават защита, и че е осигурено подходящо финансиране и са направени необходимите разпоредби, за да бъдат обезщетени инвеститорите.

Предложението съдържа следните основни елементи:

• По-добро гарантиране на влоговете: сегашното минимално ниво на компенсация на инвеститорите е 20 000 евро. Според предложението на Комисията то се повишава до 50 000 евро на инвеститор.

• По-бързо връщане на парите: при настоящото законодателство инвеститорите понякога трябва да чакат няколко години, преди да получат компенсация. С предложението на Комисията това ще се промени, като инвеститорите ще получават обезщетение най-късно 9 месеца, след като инвеститорското дружество престане да е в състояние да връща активите. Този срок все пак е необходим, за да се позволи на компетентните органи да проучат случая и да определят положението на отделните инвеститори.

• По-добра информация: инвеститорите ще получават по-ясна и изчерпателна информация за степента, до която техните активи са гарантирани. Например инвеститорският риск, т.е. рискът дадена инвестиция да загуби стойността си поради спад на фондовия пазар или несъстоятелност на емитент, не се обхваща от директивата.

• Дългосрочно и отговорно финансиране: от 1997 г. насам имаше редица случаи в държави-членки, при които схемите не бяха финансирани по подходящ начин, за да се обезщетят изгубените активи на инвеститорите. Според предложението на Комисията ще бъде въведено минимално целево равнище на финансиране, което трябва да бъде предварително изцяло обезпечено със средства. Ако е необходимо, схемите могат да се финансират с ограничени суми от други схеми, а в краен случай ще се приемат други разпоредби за финансиране ("взаимни заеми"). Вноските ще се поемат от инвеститорските дружества.

• Разширена защита: понастоящем инвеститорите не са непременно защитени, ако инвеститорско дружество използва попечител като трета страна, при който се държат активите на клиента, и ако третата страна не върне инвестираните активи. По същия начин притежателите на дялове в инвестиционни фондове могат да претърпят загуби, ако депозитарят или подпопечителят на фонда не може да върне активите. Пресен пример за това е случаят с инвестиционната измама на Мадоф през 2008 г. Комисията сега предлага тези ситуации също да бъдат обхванати.

Повечето подобрения биха могли да влязат в сила още преди края на 2012 г. и ще се прилагат във всички държави - членки на ЕС, както и в Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, веднага щом мерките бъдат включени в Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Подобряване на защитата за притежателите на застрахователни полици

Схемите за гарантиране на застраховките са последната защита за потребителите, когато застрахователите не могат да изпълнят договорните си задължения. Те осигуряват защита срещу риска, че исковете няма да бъдат изпълнени, ако застрахователно дружество фалира.

Схемите могат да осигуряват защита чрез изплащане на компенсация на потребителите или чрез гарантиране на продължаването на застрахователния им договор, например като се улесни прехвърлянето на полици към платежоспособен застраховател или към самата схема за гарантиране. За разлика от банковия сектор и сектора на ценните книжа в застрахователния сектор днес няма европейско законодателство за схемите за гарантиране. Понастоящем в 12 държави-членки функционират една или повече схеми за гарантиране на застраховките, които обхващат животозастрахователни и/или други полици. Те не само се различават по степента на защита и критериите за допустимост, но и например по отношение на случаите, в които се задействат, или по начина, по който се финансират.

В приетата днес бяла книга Комисията излага различни варианти, за да гарантира справедлива и широкообхватна защита на потребителите в ЕС, както и да предпази данъкоплатците от необходимостта да финансират загубите, ако застрахователно дружество фалира. По-конкретно Комисията предлага да се въведе директива, чрез която да се гарантира, че във всички държави-членки функционират схеми за гарантиране на застраховките и че те отговарят на минимален набор от изисквания. Бялата книга за схемите за гарантиране на застраховките е отворена за допитване и всички заинтересовани страни се приканват да изпратят мненията си и друга информация до 30 ноември 2010 г.