Европейските депутати очакват с нетърпение влизането в сила на Лисабонския договор през следващата седмица, тъй като той дава правомощия на ЕП в редица нови области, пише EUobserver.

И докато президентът на Съвета на премиер-министрите и европейският външен министър представляват промяна на лицето на ЕС пред света, то вътрешните промени, които предоставят по-големи законодателни правомощия на ЕП, са считани за много по-значимите промени. От 1 декември ЕП ще има право на глас по отношение на правосъдното сътрудничество при криминални въпроси, легалната имиграция, полицейското сътрудничество, структурните фондове, публичните услуги, транспорта, защитата на лични данни и авторските права. Това означава удвояване на правомощията за ЕП спрямо сегашното положение.

Като най-важни области, в които ЕП ще има законодателна власт, се считат енергийната сигурност, общата търговска политика и общата селскостопанска политика. Съгласието на евродепутатите вече ще е неотменна част и от определянето на дългосрочния бюджет на ЕС (седемгодишната бюджетна рамка), където досега важеше само думата на отделните страни-членки в Съвета на министрите.

Според някои анализатори институционалните промени, въведени от Лисабонския договор, се подценяват от много страни-членки. „Убеден съм, че твърде скоро ще има мисли и изказвания като „Боже мой, какво направихме” по отношение на новите правомощия на ЕП. Ще има наследници на сегашните премиери, които ще гледат към днешното време и ще се чудят как са предшествениците им са се съгласили”, коментира Уго Брейди от Центъра за европейски реформи в Лондон.