Днес Европейският парламент (ЕП) прие седемгодишния бюджет на Европейския съюз, който определя приоритетите и разходите за периода 2014-2020 г. 

537 депутати подкрепиха бюджета, 126 се обявиха "против", а 19 се въздържаха. Повечето отрицателни гласове дадоха от Европейския ляв блок и "Зелените".

С приемането на дългосрочната бюджетна рамка на ЕС финансирането по европейските политики ще може да започне на 1 януари 2014 г.

През следващия бюджетен период ЕС ще разполага с 960 млрд. евро. Сумата е с 40 млрд. евро (около 9,4 процента) по-малко от настоящата бюджетна рамка.

Близо 38% средствата в бюджета ще отидат за селско стопанство, а други 34% ще бъдат инвестирани в кохезионна политика, предаде iNews.bg.

"Доволен съм, че ЕС вече има бюджет, но можехме да постигнем повече, ако някои страни членки не го бяха блокирали." Това заяви Ивайло Калфин, който беше докладчик на Европейския парламент по дългосрочния бюджет на ЕС. По думите му едно европейско евро е по-ефективно и може да постигне повече от националните инвестиции, там където в кризисните времена, националните бюджети недостигат – в публичните инвестиции. Според Калфин държавите членки не са позволили да се договори бюджет, който „да е инструмент за инвестиции и растеж, който да помогне на държавите в трудности и на регионите”.

По думите на евродепутата въпреки безпрецедентното намаляване на бюджета, е факт договарянето за механизъм за по-ефективното използване на средствата.

"Постигнахме 6 млрд. евро за борба с младежката безработица и 400 млн. евро за иновации, за младежка мобилност и за малкия бизнес, които ще бъдат изплатени предсрочно, през следващите 2 г. Запазихме фонда за най-бедните граждани на Европа. Държим на ревизията през 2016 г., защото дотогава ще стане ясно, че бюджетът може да работи много по-добре”, заяви Калфин. Той посочи, че основната новост във финансираните от бюджета политики, е че пари ще се дават срещу резултати, а не просто, защото някоя държава е член на ЕС. В бюджета на ЕС за 2014-2020 г. за България са предвидени 14,5 млрд. евро.

Калфин се изказа в пленарната зала срещу т. нар. макроикономическа условност, която предвижда спиране на фондове за държавите, които не спазват финансова и фискална дисциплина.

По данни на Евростат безработицата в ЕС през септември е 12,2%, като остава стабилна спрямо август. В еврозоната делът на безработните е 11%, също без промяна спрямо предходния месец. Най-ниската е безработицата сред младите хора в Германия (7,7%) и Австрия (8,7%), а най-висока в Гърция (57,3% през юли), Испания (56,6%) и Хърватска (52,8% за третото тримесечие).

До гласуването днес се стигна, след множество обрати. Европейският парламент успя да постигне и трите условия, които постави на страните членки през юни, когато беше постигнато споразумение за него. Бюджетът за 2013 г. беше увеличен с 11,2 млрд. евро, за да не се спира плащането по проекти и да се увеличава дефицита за 2014-2020 г. Договорено беше съставянето на работна група на високо равнище, която ще предложи нови приходоизточници, чрез които да се захранва бюджетът, който сега зависи основно от вноските на страните членки. Преговорите по основните политики бяха приключени преди влизането на бюджета в пленарна зала.

От 1 януари 2014 г. в сила и редица нови инструменти, които ще се приложат за първи път като механизма за гъвкавост, позволяващ прехвърляне на свободни средства между програми и години.

Новост са инструментът за глобалните маржове, както и сливането на различни източници на приходи.

Въвежда се инициативата за младежка гаранция – работа или обучение за младежи, останали без работа над 4 месеца.

Одобряването на дългосрочния бюджет на ЕС ще позволи приемането на 65 регламента, които ще уточнят условията и достъп до европейските средства по различни програми и политики, включително земеделската, регионалната, политиката за конкурентоспособност и растеж, за миграция и сигурност и външна политика.