Скоро след назначаването си на поста главен изпълнителен директор на Deutsche Bank Джон Криан се обърна към акционерите на банката с молба за още време. Той изтъкна, че реформата във финансовата институция и заздравяването на капиталовите ѝ позиции „няма да е лесно и ще отнеме години, за да даде очакваните резултати“. Но молбата му не беше посрещната положително от пазарите – от края на миналата година акциите на банката поевтиняха с повече от 30%.
Deutsche Bank, която в началото на годината обяви, че през 2015 г. е отчела първата си пълна година на загуба от финансовата криза насам, не е изключение. Подобна реакция на инвеститорите се наблюдава в много от големите европейски банки, като акционерите на финансовите институции стават все по-нетърпеливи и това може да се види при повечето от големите банки. След години на слаби резултати, финансови скандали, болезнено разпродаване на акции, смени на ръководителите, въвеждане на все по-тежки регулации и стратегически завои, инвеститорите започват да се оттеглят от големите европейски банки.
Затова само от началото на годината цените на акциите на финансовите институции поевтиняха с 18% – повече от средния спад на индексите на фондовите пазари, които изгубиха 10% от стойността си през 2016 г. Така оценката на банки като Deutsche Bank, UniCredit, Credit Suisse и други спадна до нива, които бяха достигнати за последно по време на Голямата рецесия от 2008 г. и на дълговата криза в Европейския съюз, който се усети през 2012 г. „Инвеститорите разпродават акции, без да дисриминират банките“, коментира държавен служител от европейска държава, която подпомогна финансовите си институции посредством бейлаут, предаде Wall Street Journal.
Освен това банките в Европа са изправени и още хронични проблеми и множество предизвикалтества. Въпреки че те успяха да наберат активи на стойност от повече от 400 милиарда долара от 2007 г. досега, много акнционери изискват от тях още по-големи активи, особено от банките, които оперират и на американския пазар, където Федералният резерв на САЩ принуждава кредиторите да задържат капиталите в страната.
„Възможно е да станем свидетели на още емисии на ценни книжа от страна на банките, с които те ще се опитат да наберат още капитали“, коментира старшият анализатор от Hermes Credit Филипо Алоати. Но в контекста на настоящата среда това ще е особено бозлезнено за банките, предвид ниската стойност на акциите им, допълва още експертът.
Същевременно банките се опитват да променят бизнес моделите, елиминирайки недоходоносни подразделения, съкращвайки служители и отказвайки се от непостижими цели. Barclays наскоро обяви, че ще продължи със съкращенията, някои швейцарски банки редуцират или продават подразделенията си за инвестиционно банкиране, а Deutsche Bank намалява дела на търговското си подразделение. Банките започнаха да намаляват персонала си още от миналата година, а през тази ще бъдат освободени хиляди други служители.
Забавянето на развиващите се пазари, сривът на индустриалното производство в двете най-големи икономики – САЩ и Китай, както и нарастващите възможности за избухване на нова икономическа криза са фактори, които несъмнено ще окажат негативно въздействие върху опитите на банките да редуцират оперативните си разходи и да увеличат ликвидността си.
