Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) не само е предвиден да потуши сегашната дългова криза, но той е и инструмент на бъдещето, който трябва да изгради стена, за да не може в бъдеще да се случват повече такива неща. Това заяви пред журналисти Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия (ЕК) в България, по въпросите около новите договори за създаване на европейски фискален съюз на фона на дълговата криза в еврозоната.

Тя обърна внимание на факта, че конституционните съдилища в отделните държави, както наскоро стана и в Германия, са дали „зелена светлина“ на правителствата да приложат договора за ЕСМ. "За момента това, което можем да кажем, е, че нещата вървят в посока, че няма пречки да се задейства този механизъм“, каза още тя, като подчерта, че ЕК работи за разработване на инструменти за по-стриктна бюджетна политика за държавите-членки и постигане на фискален съюз.

За решенията на Германския конституционен съд от своя страна говори проф. Д-р Аделхай Пътлър от Рурския университет в Бохум, Германия, по време на провелата се днес конференция на тема "Към европейски фискален съюз: нови договори, правни въпроси и перспективи“. Тя припомни, че Съдът разреши на 12 септември тази година ратифицирането на ЕСМ от страна на Германия, като обаче постанови вноската на Берлин за ЕСМ по никакви допълнителни разпоредби да не може да надвишава 190 млрд. долара, а германският парламент да получава пълна информация за случващото се с ЕСМ.

Германският конституционен съд трябва повторно да се изкаже относно ратифицирането на механизма и подадените искове срещу това действие. По думите на Пътлър обаче в момента не се очаква Съдът да промени взетото вече решение. Експертът също така говори и за факта, че Германия се обявява против „дългов съюз“ в еврозоната, имайки предвид емитирането на европейски облигации.

Самият процес на европейска интеграция е сложна амалгама от компромиси между държавите-членки. Това каза Александър Арабаджиев – съдия в Съда на Европейския съюз. Според него изправени пред една критична ситуация, държавите-членки са наясно с опасностите както за еврото, така и за процеса на европейска интеграция и това е наложило такива нетрадиционни правни механизми извън основополагащите европейските договори. Такива са договорът за създаване Европейския стабилизационен механизъм и договорът за създаване на т.нар. фискален пакт, подписан от 25 страни от ЕС (без Великобритания и Чехия). "Естествено е в крайна сметка всичко това да се реинтегрира в основополагащите договори, но засега ще се върви по този път“, каза още той.

"Спорни са причините за възникването на кризата и начините за нейното решение“, каза още в изказването си по време на конференцията Арабаджиев, който говори за ролята на Съда на Европейския съюз в контекста на дълговата криза в еврозоната.

"Редно е да припомним, че поначало икономическият и валутен съюз е изграден от два стълба – валутния и паричен и икономическия, които са неравностойни. Единият – валутният, е силно централизиран и концентриран, а другият – икономическият, е предимно междуправителствен и зависим от некоординирани национални политики“, коментира юристът. Той говори за това, че през 90-те години е "изградена сграда, започвайки от покрива – валутна политика и обща парична единица, без достатъчно солидни основи и стени, т.е. обща икономическа политика и особено - обща бюджетна дисциплина“.