Застаряващото население носи след себе си повече разходи за пенсии, за здравеопазване и за дългосрочни грижи, смятат експертите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Това стана ясно по време на днешния семинар за социално-осигурителните системи, информират от пресцентъра на ресорното ведомство.

Форумът се проведе в Центъра за развитие на човешките ресурси и регионални инициативи (ЦРЧРРИ) в столичния квартал "Кремиковци". В него взеха участие и хора в предпенсионна и в пенсионна възраст.

Според данни на Националния осигурителен институт (НОИ), на които се позоваха експертите от социалното министерство, съотношението между лицата над 65-годишна възраст и тези в работоспособна такава е 1 към 3,5. За сравнение, средното ниво в Европейския съюз (ЕС) е 1 към 4.

Прогнозите сочат, че до 2040 година това съотношение ще стане средно 1 към 2. Сериозен демографски проблем е, че много малка част от хората у нас са на възраст между 0 и 14 години – едва 13,3% от цялото население.

Според експертите демографските тенденции, свързани със застаряването на населението, с увеличаването на средната продължителност на живота и с намаляването на броя на хората в работоспособна възраст, водят до негативни последици за социалното осигуряване. От една страна, лицата, които внасят осигурителни вноски стават по-малко. От друга – периодът на получаване на пенсия става по-продължителен, а броят на лицата, които получават пенсии – все по-голям.

Именно във връзка с тази тенденция в МТСП са разработени промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които влязоха в сила от 1 януари тази година. Оттогава започна да нараства осигурителният стаж и възрастта за пенсиониране за всички лица, независимо от категорията на полагания от тях труд, с по четири месеца за всяка календарна година.

Съгласно законодателството ежегодното увеличаване на пенсионната възраст ще продължи до 2020 г. за жените и до 2017 г. - за мъжете. Тогава представителите на "силния пол" ще излизат в пенсия на 65 години, а тези на "нежния пол" - на 63. Така настоящата разлика във възрастта за пенсиониране на мъжете и на жените ще се стопи от три на две години.

Продължава и ежегодното увеличаване на нужния осигурителен стаж – до 2020 г. Тогава долният праг ще бъде 37 години за жените и 40 години за мъжете.

Целите на Стратегия "Европа 2020", която работи в тази посока, са за достигане на 76% заетост сред българското население на възраст между 20 и 64 години и 53% заетост на хората между 55 и 54 години до 2020 г.

Анализите сочат, че към края на март 2012 г. безработните лица над 50-годишна възраст по професионален признак са общо 27 782 специалисти. 11 096 от тях са квалифицирани в областта на техниката и технологиите, а 5 592 – в областта на икономическите науки и на правото. Без работа са и 33 575 от хората в предпенсионна възраст с работническа специалност, както и 71 509 лица без специалност.

През 2012 г. по национална програма "Помощ за пенсиониране" са осигурени 562 239 лева за 229 безработни лица. 1 243 447 лева са предвидени за насърчаването на работодателите да наемат безработни над 50-годишна възраст, като проектът ще обхване 699 безработни българи.