Само четири български предприятия правят лютеница по браншови стандарт, съобщи Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, цитиран от в. "Монитор". Това обаче са най-големите компании у нас и според него все още има интерес към производството на лютеница по стандарт.

"Трудно се налагат стандарти за храни с много високо качество в условията на криза, в момента преобладава потреблението на по-евтини продукти", каза още експертът.

В края на миналата година беше приет браншови стандарт, който не позволяваше да се влагат тиквено пюре и консерванти в традиционната българска храна. Тогава 8 компании се наеха да правят висококачествена лютеница, но вече са намалели наполовина.

Стандартът за лютеницата беше приет в края на миналата година. За разлика от Българския държавен стандарт, той беше изготвен не от държавата, а от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Той гарантира, че лютеницата е изработена изцяло от естествени продукти, без вредни за здравето ни добавки. Задължително условие е и топлинната обработка. Изключват се също добавки от типа на ябълки, тиквено пюре и консерванти. На бурканчето с лютеницата по стандарт трябва да има задължително лого.

Непосредствено след обявяването на стандарта 8 компании се наеха да правят висококачествена лютеница.

"Въпреки трудностите, които среща в последните години консервната индустрия у нас, близо половината от нейната продукция се изнася в чужбина", съобщи Константин Ламбрев.

Заради късното изнасяне на зеленчуците на полето и незапомнените горещини през тази година се очаква по-слаба реколта от чушки и домати, които са основните съставки за производството на хубавата лютеница.

"Около 10% от пипера е засегнат от пригор и т. нар. първа ръка не става нито за консервната промишленост, нито за директна продажба", коментира Георги Василев, секретар на асоциация „Български пипер”. Производителите очакват повишение на цените с поне 10%, все още не е започнала активната изкупна кампания. Консумацията на пипер е намаляла с 30% за последните няколко години, каза още Василев. Свиват се и площите с този зеленчук, като през това лято той се отглежда на около 40 000 дка, докато в предишни години е засаждан върху 170 000 дка.

"Все още се снабдяваме с български суровини, но не така стои въпросът с някои български полуфабрикати", уточни Константин Ламбрев. Налага се внос на доматено пюре от Китай заради минималното производство у нас. Пекин е световен източник на този продукт. Правим импорт също така от Гърция, големи производители на доматени продукти са Италия и Испания.

Субсидиите за домати в ЕС отпадат и европейското производство все по-трудно ще се конкурира с китайското – и като цена, и като обеми. Специалистите не са оптимисти за възможността България да възроди собственото си производство, защото всяка година намалява и отглеждането на консервни домати. В момента се внасят минимални количества капия от Турция и Македония, доставяме си от чужбина и патладжаните.

Заради повишените разходи цените на готовата продукция ще бъдат по-високи, категорични са браншовиците, но не се наемат да уточнят размер.