Близо един от десет бързи заема у нас не се връща. Това показват данните от проучване на пазара на една от компаниите за бързи кредити в България.

„Невърнатите кредити биха ни донесли загуби от несъбрани приходи от 30 на сто, но когато пазарът в България се развие, те ще паднат наполовина”, обяснява експерт от бранша. Той твърди, че стойността на бързите заеми в България е на приблизително същото ниво като това на останалите 6 бивши социалистически държави от Централна и Източна Европа.

Служител в друга компания за бързи кредити у нас твърди, че в най-лошия случай дялът на невърнатите заеми може да нарасне до 30 на сто.

„Той зависи от това доколко отпускащите заеми са достатъчно строги при определянето на кредитния риск, дали клиентите им са достатъчно надеждни платци”, твърди експертът.

Според него до бързи кредити прибягват най-често хора, които не могат да теглят заеми от банки или пък търсят спешно пари. „Понеже искат да вземат малки суми до 300 лв., за кратък срок от време, те предпочитат да си спестят дългите процедури по одобрение в банките, която отнемат до седмица”, обяснява специалистът.

По неговите думи за суми над 300 лв. българите избират да теглят банкови заеми. Причината е, че при тях оскъпяването е по-малко, отколкото при бързите такива.

„Най-често българинът тегли бърз кредит за спешно възникнал разход, като по-голяма сметка за ток, защото хората се страхуват да не го спрат, както и за медицински нужди - лекарства, прегледи и лечение. По-младите хора нерядко вземат пари, за да отидат на гости в провинцията за някакъв празник на свой приятел и им трябват пари за пътуване и да купят подарък”, разяснява консултант по бързи кредити.

Той подчертава, че хората, които планират да теглят бърз заем, преди това трябва да проучат условията по него. Необходимо е да обърнат внимание колко ще струва кредитът, какви са санкциите при забавяне на плащанията. Освен това най-добрият вариант е да се вземат малки суми с възможно най-кратък срок на изплащане, пише в-к „Монитор“.

Хора от бранша твърдят, че близо 70% от нашенците не са наясно, че лихвата по кредита не е неговата цена, а е само един от показателите му. „Идвайки при нас за съвет, само трима от десет души ни питат какво ще е ГПР-то (Годишен процент на разходите) по заема, въпреки че то е важен индекс за сравняване на различните оферти”, казва консултант.

Годишният процент на разходите включва договорената лихва, дължимите такси и комисионни към банките. Към тях влизат таксата за разглеждане на документи, комисионни за обработка, годишни или месечни такси и други. Таксите са за сметка на клиента заедно с договорената лихва формират общия разход, който заемателя трябва да покрие.