Решението на Министерския съвет от вчера, което позволява на Сребърния фонд да инвестира в български държавни ценни книжа (ДЦК), ще има последици не само за пенсионната система, но и за икономиката като цяло, каза икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков пред iNews.bg.  

Инвестирането на средства от фонда в държавни облигации или акции на местния пазар ще намали фискалния резерв на страната, който в момента така или иначе е на некомфортно ниско ниво.

Идеята на Сребърния фонд е да подпомага пенсионната система в България, което не може да стане чрез инвестиции в местни ДЦК или акции. Ако икономиката се развива добре, приходите от осигуровки в системата ще са високи. Тоест, ако не се взимат неразумни решения за разходите на пенсионната система, може да се очаква свиване на дефицита ѝ и нуждата от подпомагане намалява. Ако обаче икономиката има нисък растеж или се свива, тогава приходите от осигуровки са ниски, а дефицитът – висок, и съответно нараства нуждата от подпомагане.

При втория вариант инвестициите на Сребърния фонд в български компании може да се очаква да носят по-ниска доходност - един път заради по-ниските им печалби, а оттам и по-ниски дивиденти и втори път заради понижаващата се цена на акциите им.

С други думи, когато икономиката расте бавно или се свива и нуждите от подкрепа на пенсионната система нарастват, инвестициите на Сребърния фонд на местния пазар няма да могат да отговорят адекватно на тези нужди. Именно затова, когато фондът беше замислен и създаден, той трябваше да се инвестира извън страната. В крайна сметка той трябва да осигури подкрепа на пенсионната система, а не да стимулира българската икономика или българския фондов пазар.

С приетите промени в Сребърния фонд се нарушава предназначението му и принципите, залегнали зад обособяването му. Това е мнението на икономиста от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев, изразено пред Econ.bg. Според него три са най-важните причини за това противоречие.

На първо място, намаляването на фискалния резерв, което ще последва от едно инвестиране на средствата от Сребърния фонд в ДЦК, ще лиши държавата от важен буфер на ликвидност, който може да бъде използван като защитен механизъм в кризисни ситуации. Това ще доведе до спад в доверието на инвеститорите и дори до намаляване на едвам позакрепилия се кредитен рейтинг на страната, което от своя страна ще има негативни последствия върху лихвите за бизнеса,  за гражданите, а и за самата държава.

Второ, резервът е антицикличен по своя замисъл и това означава, че парите в него не следва да се инвестират в български държавен дълг, а в активи, които биха запазили своята стойност дори и при икономически спад в България. Ако предлаганите промени в закона се приемат, защитната функция при стопански кризи най-вероятно ще  спре да функционира.

Третата причина е явният конфликт на интереси между Фонда и Министерство на финансите (МФ). Като емитент на ДЦК, МФ се стреми да продаде дълга с възможно най-ниска лихва, докато Фондът се стреми да купува активи с висока възвръщаемост. Една мащабна инвестиция в ценни книжа от страна на Фонда ще повиши цената и намали доходността им, което ще е в ущърб на бъдещите пенсионери.

Като цяло единственото, което ще се постигне с предлаганите промени, е бързото и вероятно безвъзвратно прехвърляне на финансовия ресурс на фонда в ръцете на кабинета.