За последните 20 години Световната Банка е отпуснала България близо 4 млрд. долара в кредити. Въпреки това днес страната ни все още е най-бедната в ЕС.

Този факт бе коментиран вот изпълнителния директор на Холандската група на Световната банка Франк Хеемскерк така:

"Не мисля, че парите са пропилени, защото не знаете, къде щяхте да бъдете ако я нямаше намесата на Световната банка. Със сигурност Българя щеше да е много по-зле ако не беше еврочленството."

В интервюто си за БНТ експертът допълни, че правителството работи с Банката по важни проекти, които да подобрят системата на здравеопазване, на образование, инфраструктурата. Всичко това става с да се повишат доходите и работните места в България.

По отношение на срещата с вицепремиера, финансовия министър и президента тук в София, Хеемскерк посочи, че правителството решава кои са приоритетите и че то преценява дали да вземе на заем пари от Световната банка, за да ускори някои инвестиции.

"Ние сме тук, за да помагаме. Разбрах че, правителството ви си поставя за цел приобщаващия икономически растеж, така че да има доходи и работа за всички, особено хората с по-малко възможности. Точно такава е основната мисия на Световната банка – да се пребори с бедността", каза още експертът.

По отношение на взимането на външни заеми, за да се стимулира ръста на икономиката чрез публични инвестиции, Хеемскерк каза:

"Страни като Румъния заемат пари както от капиталовите пазари, така и от Световната банка, за да финансират инвестициите си. Финансирането чрез нашата банка е по-стабилно, докато международните пазари са непредвидими. Затова страни като Румъния балансират източниците си на финансов ресурс. От управляващите в България зависи дали ще направят същото. Аз обсъдих този въпрос и споделих опита на други държави, но в крайна сметка на този въпрос трябва да отговори българският министър на финансите."

Демографската картина в България, той коментира така: "Значителната емиграция особено на млади и образовани хора, напускащи страната, едва ли допринася за икономическия растеж."

Тук обаче Хеемскерк уточни, че когато хората заминават за да учат в чужди университети и после се връщат в родината, това може да е плюс. Но когато става дума за демографията като цяло, това че хората остаряват и че живеем по-дълго, е положително нещо. Освен това стареенето е предсказуемо, така че правителствата имат време да нагодят политиките си спрямо този процес, смята той.

"Решението при всяко едно застаряващо население е, да се създават колкото се може повече работни места и всеки да дава своя принос за икономиката.", каза още директорът на Холандската група на Световната банка и допълни, че възрастните хора, които са здрави, трябва да работят по-дълго.

"Виждате, че в други държави възрастта за пенсиониране е по-висока, но това като цяло е положително за икономическото развитие. Всички държави със застаряващо население пренареждат пенсионните си осигурителни системи"

По отношение на интеграцията на ромското малцинство, Хеемскерк коментира, че е обсъдил темата с българския социален министър Хасам Адемов, който е изразил задоволство от съвместния проект със Световната банка за ромското включване, който се реализира в момента.

Най-важният урок е да не започвате твърде късно тези програми. От най-ранна възраст трябва да се работи за включването на децата и техните родители в програми. Трябва да се гарантира, че тези деца посещават училище, да се инвестира в тях. Това е полезно не само от социална гледна точка, но и от икономическа. Не може да си позволите да похабявате този потенциал.

Според Хеемскерк България не е сред най-богатите държави в Европа, но се определя като средна и малко над средна по доходи страна:

"Ако я сравните с Мадагаскар, Субсахарска Африка или с хората в крайна нищета, които още живеят в Индия, България е много по-добре. Въпросът, който обсъдихме с ръководителя на Българската народна банка и с президента ви, е какво още може да се направи? Затова сме тук, за да ви помогнем в това предизвикателство"