Законите не се прилагат и липсва последователност и воля в борбата с икономическите измами, каза Султана Българенска, член на Управителния съвет на Асоциация за противодействие на икономическите измами /АПИИ/ на пресконференция в БТА.

Икономическите измами продължават, допълни Димитър Динев, председател на Управителния съвет на асоциацията.

Българенска даде пример с държавните опити да се спре незаконната търговия на стоковата борса в Слатина. Според експерта държавният орган няма необходимата компетентност, за да хване и да отрази съответната измама. Данъчните служители твърдели, че не могат да извършат проверка. По думите на Българенска всеки бяга от крайната задача на проверката – да разкрие измамата. Държавните служители не използвали доказателствен материал за извеждане на съответната щета под формата на скрити приходи.

Друго поле на икономически измами е митницата. През нея не може да премине товар без документ, но икономическите измами не се разкриват, защото няма воля за това, добави Българенска, цитирана от БТА.

За борба с икономическите измами трябва да бъде задействан Законът за счетоводството. Този закон обаче стои в парламентарната бюджетна комисия една година, допълни Българенска, цитирана от Агенция "Фокус".

По думите й чрез Закона за счетоводството трябва всички предприятия, регистрирани в Търговския регистър, да водят реално счетоводство. Качеството на счетоводната дейност е занижено и счетоводителите волно или неволно създават икономически измами. Държавата трябва просто и ясно да впрегне целия си ресурс за прилагане на законите, каза Българенска.

Дипломираният експерт-счетоводител отбеляза, че в около 30-40 на сто от годишните финансови отчети на фирмите информацията е невярна. Как тогава правителството може да взема правилни решения, след като разчита на информация, която по своята същност е невярна?, попита Българенска. Според нея държавата трябва да се освободи от неефективните си звена и твърде многото чиновници в държавните институции.

Проверки на фирмите за спазването на Наредбата за касовите апарати се правят избирателно, а не системно, каза Димитър Динев. Според него фирмите продължават да издават неясни касови бележки, които не съдържат задължителната информация. Експертите обясниха, че отговорност за регистрацията на касовите апарати носят фирмите, които ги поддържат. Фирмите са длъжни да уведомяват НАП, за да може държавният орган да извърши проверка.

Друга сфера на икономически измами са при монополистите – елетроразпределителните дружества, ВиК, топлофикация. Държавата няма интерес тези публични предприятия да бъдат контролирани по начин, по който да се защитават интересите на държавата, каза експертът. По думите на Българенска във фактурите на ЧЕЗ и ВиК присъстват такси, които не би трябвало да се плащат от потребителя. Такива са таксите за достъп до електрическата мрежа, добавка за зелена енергия, доставяне на питейна вода, пречистване на отпадни води. Сега фактурите на топлофикация изглеждат много семпло и във фактурата не става ясно какво плаща крайният потребител. Нашата държава не желае да надникне зад вратите на монополистите и да види какво всъщност се случва там, каза експертът.