България и Румъния са най-вероятните домакини на новия американски щит в Европа. Това твърди Тед Карпентър, вицепрезидент по въпросите на отбраната и международната политика във вашингтонския институт "Катон".

"Ако този план се осъществи - а аз мисля, че вероятността ракетният щит да бъде изграден е 50 процента - най-вероятните страни-домакини ще бъдат България и Румъния. Полша вече се колебае. Първоначалният план, както знаем, предизвика доста сериозна съпротива в Полша и най-вече в Чехия. Съпротивата в Югоизточна Европа изглежда по-малка. Също руската съпротива, въпреки че все още изглежда мащабна, не е толкова интензивна, колкото беше срещу първоначалния план, който предвиждаше елементи от ПРО да бъдат разположени в Полша и Чешката република", казва американският експерт.

На въпроса на "Дойче веле" какъв ще е ефектът в Югоизточна Европа от разполагането на ПРО в България и Румъния Тед Карпентър отговаря:"Това ще обозначи по-ясно България и Румъния като зависими от САЩ по отношение на сигурността. И двете страни, според мен, вече са стигнали до заключението, че е в техен интерес да създадат максимално тесни връзки по отношение на сигурността с Вашингтон. Но това може да доведе до напрежение в отношенията с другите държави в региона. България и Румъния може да им се видят като пионки на САЩ, а такъв имидж няма да е в интерес на двете страни". "Държави, които се приближават твърде много до САЩ, правят съседките си нервни", прогнозира Тед Карпентър.

На въпорса дали това важи и за отношенията на България и Румъния с Брюксел американският експерт казва следното: "Не виждам някакъв възможен ефект върху отношенията с Брюксел. В ЕС има неформално разпределение на задълженията: ЕС играе водеща роля в политическите и икономическите въпроси, но оставя на НАТО въпросите на сигурността". "Това може да се промени в бъдеще, но засега не виждам как ПРО може да е значителен фактор за отношенията с Брюксел", казва Тед Карпентър.

Според него "преди влошаването на отношенията между Турция и САЩ, което настъпи наскоро, във Вашингтон имало силни настроения за включване на Турция в тези планове. "Подозирам, че желанието за това сега е намаляло. Вашингтон вече не е сигурен дали Турция е надежден партньор по отношение на сигурността. Има и доста притеснения, че Турция е на път да възприеме независим курс във външната си политика, който изглежда все по-враждебен спрямо интересите на САЩ и техни ключови партньори като Израел и ЕС. Така че всякакви планове за включване на Турция засега ще бъдат най-малкото замразени", казва Тед Карпентър.

Относно това има ли някакъв шанс Русия да се отзове на призивите на САЩ и да се включи в един вид световна ПРО, или това е просто някаква политическа фантазия на Вашингтон Карпентър казва, че "не е съвсем фантазия, но все пак мисли, че Русия няма да стане част от такава система". "Предложението за включване поставя под въпрос руските възражения, че американските планове могат да навредят на интересите на Русия. Ако Русия стане партньор, играч в една по-широка ПРО, това ще неутрализира нейните възражения. Другият проблем е, че и в САЩ има значителна съпротива срещу включването на Русия в каквато и да било отбранителна система. Тази вътрешна съпротива сред политическия елит на САЩ ще трябва да бъде преодоляна, което обаче ще е една много трудна задача", казва в заключение американският експерт, информира БГНЕС.