Второто издание на проучването на Кофас относно платежното поведение показва удължаване на средния период за плащане, като 85% от компаниите са се сблъскали със закъснения в паричните постъпления. Повечето от тях посочват, че тези забавяния са по-дълги и по-чести в сравнение с 2023 г. Влошаването на платежното поведение допринася за ръст на несъстоятелностите, които сега се задържат на значително по-високи нива спрямо 2019 и 2023 година.
Закъсненията в корпоративните плащания– широко разпространена практика.
През 2024 г., както и през предходната година, практиката за предоставяне на срокове за плащане остава широко разпространена във Франция: 97% от анкетираните фирми дават опция за отложено разплащане на своите клиенти, независимо от бранша или размера на бизнеса. Този процент надхвърля 90% във всички сектори. Средният срок за плащане се е увеличил на 51 дни, в сравнение с 48.2 дни миналата година. Въпреки че този срок е значително по-дълъг в сравнение с този, предоставян в държави като Германия (32 дни) и Полша (42 дни), но все пак значително по-нисък от тези в Китай (70 дни) и останалата част от Азия (64 дни).
Основен признак за утвърждаването на тази практика е, че 95% от малките предприятия - които по принцип рядко предоставят платежни срокове – все пак го правят. Въпреки това, те предлагат по-кратки периоди за плащане, като 40% от тях задават срокове под един месец (в сравнение с по-малко от 20% при по-големите компании).
Просрочени вземания по фактури: ситуацията продължава да се влошава.
85% от анкетираните компании са се сблъскали с просрочени плащания през 2024 г., срещу 82% през миналата година. Тези закъснения са по-чести във Франция в сравнение с Германия (78% от компаниите), Полша (49%), Китай (62%) и останалата част от Азия (60%). В тези региони, въпреки че предоставените платежни срокове са по-дълги, закъсненията са по-редки.
Повечето малки и средни предприятия (МСП) съобщават, че за по-чести забавяния в сравнение с предходната година: 89% от МСП се сблъскват със забавяния (в сравнение с 88% през 2023 г.). Тази тенденция е висока и при средните предприятия (ETIs – Intermediate-sized enterprise), големите компании и микро микропредприятия (VSEs – Very small enterprises) – 84% и 80% срещу 78% миналата година.
Размерът на компанията остава определящ фактор за продължителността на забавянията. 73% от много малките предприятия (VSEs) са отбелязали увеличение на просрочените плащания, докато при средните предприятия (ETI) и големите компании този процент е „едва“ 55%. Докато по-голямата част от фирмите съобщават за забавяния на финансови задължения под 30 дни, 46% са се сблъсквали с такива за по повече от един месец.
Нито един сектор не е пощаден, като автомобилният, енергийният, фармацевтичният, агрохранителният, финансовите услуги и строителството са особено тежко засегнати тази година. Над 25% от компаниите в тези сектори съобщават за просрочени плащания над 2 месеца.
Сред компаниите, които са изпитали забавяния, 40% ги приписват на финансовите затруднения на клиентите си – далеч преди организационните проблеми (27%) и управлението на паричния поток без финансови затруднения (20%).
След като останаха на изключително ниски нива до средата на 2022 г., броят на фирмите в несъстоятелност нарасна през 2023 г. През първата половина на 2024 г. техният брой остава над предкризисните нива. През първите 7 месеца на 2024 г. са регистрирани 39 506 случая на несъстоятелност – увеличение с 23% спрямо 2023 г. и с 26% спрямо 2019 г.
Тази динамика засяга всички сектори на икономиката. Най-силно засегнати са компаниите с оборот под 250 000 евро, които са 87% от случаите на несъстоятелност. Постоянният натиск върху маржовете и паричните потоци вероятно ще поддържа високите нива на несъстоятелности през втората половина на 2024 г. и поне през първата половина на 2025 г.
Влошаваща се икономическа перспектива и множество рискове.
Както и миналата година, негативната перспектива за платежното поведение на клиентите съответства на песимистичните икономически прогнози. Независимо от размера на компанията, повечето от анкетираните фирми очакват влошаване на икономическата средата или в най-добрия случай стабилност както във Франция, така и в световен мащаб.
Макар това наблюдение да е сходно за компаниите с различни размери, износителите са по-оптимистично настроени, благодарение на частичното възстановяване на световната търговия. Перспективата за паричните потоци е по-нюансирана, като разходите за финансиране и в по-малка степен заплатите ще останат високи. Много компании ще трябва да продължат да изплащат своите заеми по програмата PGE.
Основните рискове, посочени от компаниите –трудностите при наемане на персонал, цената на суровините и забавянето на глобалното търсене – остават до голяма степен непроменени спрямо миналата година. Един риск обаче излиза напреден план: политическата и социалната обстановка във Франция, посочена от 37% от компаниите.
