В края на август тази година министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев обяви, че се замразяват проекти за общо 180 млн. лева. Мотивите на Плевнелиев са, че бюджетът на министерството е изчерпан, а проектите са започнати, без да се мисли за тяхното финансово обезпечение. 25 от спрените проекти са за водоснабдяване и канализация, а 16 - в сектора на благоустройствените дейности. Сред засегнатите от мярката общини са Благоевград, Петрич, Велико Търново, Смолян, Правец, Свиленград, Ямбол, Свищов, Габрово, Кърджали, Джебел, Дупница, Ракитово, Силистра, Сливен, Царево, Видин, Шабла и други.
Министър Плевнелиев обяви замразяването и на 19 общински проекта с осигурено еврофинансиране за 163 млн. лв, с мотива, че цените по изпълнението са завишени. Спрените проекти са по Оперативна програма „Регионално развитие" и са за подобряване на градската среда - изграждане и реконструкция на паркове и детски площадки, рехабилитация на улици, подлези, велоалеи, улично осветление и др. Предстои външна оценка на количествените сметки.
Във връзка предприетите мерки на министерството, зам.председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление Николай Пехливанов коментира, че подкрепя правителството в опитите му да спре изтичането на държавни средства и да ограничи неправомерното и необосновано разходване на средства в особено големи размери.
Действията на министър Плевнелиев са продиктувани от липсата на средства в бюджета на МРРБ, както и от високите цени, договорени с изпълнителите на част от тези проекти. Разбираме, че решението е обосновано от изцяло икономически мотиви и се опасяваме, че от МРРБ не са взели предвид високата социална цена, която ще платят хората в много от засегнатите общини, което прави положителния ефект от мярката краткосрочен.
Според Пехливанов по-целесъобразно би било решението да се търси в друга посока - да се преразгледат цените на съответните дейности с оглед на променената икономическа ситуация и спада в цените на труда и на част от материалите, да се договори разсрочване на плащанията. Междувременно да се направи проверка на изпълнителите, като всеки от недобросъвестните икономически играчи бъде подведен под отговорност.
Социалното измерение на такава крайна мярка като спирането и дългосрочното замразяване на проектите ще бъде наистина висока и за съжаление ще я платят не облагодетелстващите се, а обикновените граждани, убеден е Пехливанов.
Той припомни, че до настъпване на кризата строителният сектор се развиваше с бързи темпове и хиляди българи - работници и специалисти, изкарваха прехраната си благодарение на големия брой нови частни проекти. Високата активност и възможността за избор на работно място създаваха сигурност за тези хора и техните семейства. Като най-динамично развиващ се, строителният сектор най-драматично усети затрудненията, породени от икономическа криза и повсеместна стагнация.
Не само бизнесът, но и заетите в бранша очакват действията на държавните институции да подпомогнат процеса на оцеляване, като осигурят алтернативни на частните проекти. Опасенията са свързани и с появата на масови фалити на компании, като сред тях са не само преките изпълнители на поръчките, но и доставчици, вносители на материали, консултанти, проектанти. Тези страхове се засилват от данните за междуфирмената задлъжнялост в сектора, която расте ежемесечно. Впоследствие ще бъдат освободени много хора, ще се повиши безработицата, особено в по-малките общини и негативните последствия от това ще превъзхождат търсения позитивен ефект.
Изцяло икономическите мотиви, от които се ръководи в решенията си частният бизнес, невинаги са подходящи при вземането на държавнически решения, защото хората очакват от политиците да отчитат социалната цена на всяка предприета стъпка. В същото време можем да се възползваме от някои практики, доказали своята ефективност. През последната година редица предприемачи у нас предоговориха цените с подизпълнителите, ограничиха разходите за административна и поддържаща дейност, но не прекратиха работа по основните си проекти.
