Британците може да се наложи да чакат - и да се надяват - че всяка от останалите страни в Европейския съюз плюс 5-те белгийски региона ще одобрят евентуално споразумение за свободна търговия на британския бизнес с единния пазар. Това произтича от решение на Съда на Европейския съюз, огласено във вторник.

То също така може да забави или потенциално да блокира поредица от други подобни споразумения, включително с Япония и Латинска Америка. Причината е, че в решението на съда за споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур се казва, че то не може да влезе в сила, докато не е ратифицирано от 35 национални и регионални парламента.

Европейската комисия, която преговаря за външнотърговските отношения на ЕС, се надяваше, че Брюксел може да получи повече свобода да прилага споразумения без риск да се повтарят ситуации като тази със сделката с Канада СЕТА, която миналата година едва не се провали заради парламента на Валония в Белгия. Комисията се обърна към съда за тълкувания и във вторник коментира, че сега са по-ясни разделителните линии между правомощията на националните правителства и парламенти и институциите на ЕС в Брюксел.

Лондон иска едно бъдещо споразумение за достъп до пазара на ЕС да бъде договорено бързо и да влезе в сила скоро след като британците напуснат през март 2019 г. Но преговарящите от името на останалите 27 държави предупредиха, че подобни споразумения отнемат поне между 3 и 5 години само за преговори плюс още години за ратифицирането им. Това засилва натиска да се постигнат преходни срокове, след като реалните преговори за Brexit започнат след британските предсрочни избори на 8 юни.

Всяко търговско споразумение с Великобритания след Brexit ще трябва да бъде одобрено в Брюксел от всички 27 правителства. Но решението на Съда на Европейския съюз показва, че и националните парламенти ще имат право на вето, както и петте регионални парламента в Белгия.

Сред елементите от споразумението със Сингапур, които според съда попадат извън правомощията на централните институции в Брюксел и изискват отделни национални ратификации, е и създаването на механизъм за уреждане на съдебни спорове между компаниите и правителствата.

Именно такива наднационални права на съдебна институция бяха в основата на опозицията срещу СЕТА. От една страна, в евроинституциите искат да успокоят хората, че създаването на такава власт е в полза на големите корпорации и орязва регулаторните правомощия на държавите. От друга, британският премиер Тереза Мей постави сред приоритетите си за Brexit отхвърлянето на регулациите на ЕС и на съдилища извън Великобритания, какъвто е Съдът на ЕС в Люксембург.

Това означава, че преговорите с ЕС ще са много трудни, когато се стигне до въпроса кой ще надзирава и регулира бизнеса.

Споразумението със Сингапур от 2013 г., смятано от мнозина за модел за бъдещи глобални търговски сделки, е едно от първите за ЕС, които се простират отвъд взаимното намаляване на митата и включват инвестиции, обществени поръчки и екорегулации.

Брюксел разчита скоро да бъдат подписани търговски споразумения с Япония, Мексико и групата МЕРКОСУР (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). Досега еврокомисията настояваше, че търговията попада в изключителната ѝ компетенция и споразуменията няма нужда да чакат години наред с риск да се провали ратифицирането им в някой европейски парламент. Одобряването на подобен текст с Южна Корея отне почти 5 години.

Съдът потвърди изключителната компетенция на еврокомисията във всички сфери с изключение на две - непреките чуждестранни инвестиции и уреждането на спорове между компаниите и държавите. В решението се казва, че изваждането на споровете от правомощията на националните съдилища може да стане единствено с одобрение от националните парламенти.