Само за последната 2 дни Народното събрание направи първите стъпки в обновяването на 10 ключови държавни органа.
На вчерашното парламентарно заседание управляващата коалиция даде началото на процедури, с които да се направят назначения в 7 ключови държавни органа, чиито членове са с изтекли или изтичащи мандати. Тук влизат подуправител на Българската народна банка (БНБ), омбудсман и двама зам.-председатели на Сметната палата, които са посочени в Конституцията като възможни служебни министър-председатели. От днес започват да текат сроковете, в които могат да се подават кандидатури за тези постове в Народното събрание.
Мнозинството стартира такива процедури за председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), управител на здравната каса и конституционен съдия от парламентарната квота. С други думи, тази седмица бяха стартирани назначения в общо 10 органа. Тази скорост е направо забележителна, като се вземе предвид, че години наред политиците не си даваха зор да обновят тези важни органи и така поставяха под съмнение тяхната легитимност.
Предстои процедури да се приемат и стартират за назначения в още 8 органа, включително във Висшия съдебен съвет (ВСС). Това остава за следващата седмица. Самите процедури ще продължат поне няколко месеца.
Най-напред беше одобрена процедурата за избора на председател и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – един от най-важните органи в държавата, който трябва да следи за спазването на принципите на конкуренцията в българската икономика. Мандатите на председателя на антимонополния орган Юлия Ненкова и на другите членове изтекоха преди година и половина.
Приетите процедурни правила дават 7-дневен срок за предложения за кандидати. От ПП-ДБ настояха, както правят във всички такива процедури, срокът да се увеличи на 14 дни, както позволява парламентарният правилник. Депутатът от ДБ Надежда Йорданова предположи, че управляващите предпочитат по-късия срок, защото вече са си разпределили квоти в КЗК и са си избрали кадрите.
Станислав Балабанов от ИТН язвително коментира, че депутатите от ДБ са ядосани, защото са пропуснали шанса си да влязат в правителството и парламентарното мнозинство. А Александър Иванов от ГЕРБ-СДС обяви за "наглост" искането на ПП-ДБ, тъй като по думите му в миналото обединението е било съгласно на 3-дневни срокове. Йорданова с половин уста призна, че по време на сглобката ПП-ДБ са допускали подобни грешки, но настоя, че това не трябва да е извинение за нови грешки. Накрая нейното предложение беше отхвърлено и остана 7-дневният срок, а правилата бяха приети със 111 гласа от ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-ДПС.
След това бяха приети и правилата за избор на членове на Фискалния съвет. Той следи дали се спазват правилата за държавната хазна, определени в Закона за публичните финанси. Членовете му са просрочили мандатите си с повече от 3 години. Тук обсъждания нямаше, освен че Димо Дренчев от "Възраждане" изрази съмнения от нуждата този съвет въобще да съществува. Отново със 111 гласа на управляващите правилата бяха одобрени, като и в този случай остана предложеният от мнозинството 7-дневен срок за номинации.
Последва процедурата за избирана на подуправител на БНБ, който да поеме управление "Банков надзор" на централната банка. Настоящият подуправител Радослав Миленков е с изтичащ мандат тази година. Този пост е с особена политическа важност – по Конституция подуправителите на БНБ влизат в списъка с висши държавни служители, които могат да оглавят служебно правителство. Изненадващо депутатите на проявиха никакъв интерес и дискусия нямаше. При гласуването правилата бяха одобрени със 113 гласа от мнозинството.
После дойде редът и на Комисията за финансов надзор (КФН). Тук трябва да се изберат председател и негови заместници, които да ръководят направленията в комисията за надзор на инвестиционната дейност, застрахователен надзор и осигурителен надзор. Сегашният шеф на комисията Бойко Атанасов продължава да я ръководи близо две и половина години след края на мандата му.
Възражение направи Виктор Папазов от "Възраждане", който разказа, че от началото на 2018 г. членовете на КФН си определят сами възнагражденията по силата на едно "пиратско разрешително", както го нарече, от тогавашните управляващи от ГЕРБ. Папазов заяви, че това или трябва да се промени, или комисията да се разформирова, и да стане дирекция на финансовото министерство. Коментари нямаше и залата одобри процедурните правила за КФН със 114 гласа от мнозинството. Срокът за предложенията и тук е 7 дни.
За Комисията за защита от дискриминация (КЗД) срокът за номинации в правилата е 14-дневен.Тук водачът на "Възраждане" Костадин Костадинов имаше критики – че комисията е излишна институция, тъй като в България дискриминация нямало, и трябва да бъде закрита, наред с "всички други паразитиращи институции", както се изрази той. Другите формации не се заинтересуваха от темата и правилата бяха гласувани и одобрени от 114 депутати от мнозинството.
Друга ключова длъжност, която предстои да бъде запълнена, е омбудсманът, който защитава правата и свободите на гражданите. Той също влиза в списъка с потенциални служебни премиери. Постът е овакантен вече над 9 месеца, след като миналия април Диана Ковачева, която изпълняваше длъжността, подаде оставка, защото беше избрана за български съдия в Европейския съд за правата на човека.
Новостта в правилата, одобрени днес, е, че неправителствени организации с общественополезна цел ще могат да внасят кандидатури в Народното събрание, без да се нуждаят от посредничеството на депутати или парламентарни групи. Това отразява коректно текста в закона, който през 2020 г., когато за последно беше избран омбудсман, тогавашните депутати от ГЕРБ изтълкуваха по друг начин – че НПО не могат да внасят номинации сами, а трябва да ги представят на депутати или групи, които да ги припознаят, и (евентуално) да ги внесат. Тук срокът за предложения е 28 дни.
Отново от "Възраждане" имаха проблем с правилата. Депутатът Димитър Гюрев изтъкна, че като се позволява на НПО сами да внасят номинации, може да се стигне до избор на човек, който да стане служебен премиер, без да е ясно кой стои зад него. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС възрази, че така предложените правила следват закона, и ако се постави ограничение пред НПО, ще се стигне до нарушение. Това накара Гюрев да зададе основателния въпрос дали през 2020 г. не е бил нарушен законът, след като тогава на НПО не е било позволено свободно да внасят кандидатури. Кирова ядосано му отвърна, че тогавашните правила били одобрени от парламента, както ще бъдат одобрени и сегашните.
Станислав Балабанов от ИТН заяви, че тази промяна в правилата се прави заради конкретен кандидат. Същото съмнение изрази и Гюрев. И двамата не посочиха име. Към момента единственият официално обявен кандидат е бившият омбудсман Мая Манолова. Накрая правилата бяха приети с подкрепата на 136 депутати - 113 от управляващото мнозинство и 23 от ПП-ДБ. Против бяха 69 от "Възраждане", ДПС-НН и МЕЧ, а един от ПП-ДБ се въздържа.
Последно беше гласувана и одобрена процедурата, по която ще се изберат двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Двамата заместници също попадат в малката група, от която президентът може да избере служебен премиер. Това вече стана веднъж, когато държавният глава Румен Радев възложи на зам.-шефа на одитния орган Горица Кожарева да представи проект на служебен кабинет, но накрая го отхвърли, защото остана недоволен от състава му.
В пленарната зала се проведе дълъг спор, който започна заради това, че според Закона за Сметната палата нейният председател предлага на парламента своите заместници. От ПП-ДБ повториха досегашната си теза, че настоящият й ръководител Димитър Главчев не отговаря на изискванията да заема поста си, тъй като неправомерно е съвместявал постовете на служебен премиер и министър на външните работи, и следователно не може да прави номинации за свои заместници.
Аргументът на ПП-ДБ се основава на текста в закона, който забранява на шефа на палатата да заема длъжност в изпълнителната власт 3 години преди избирането му в одитния орган. Изключение се прави само за поста на служебен премиер - не и за служебен министър. Обединението беше внесло проект на решение за отстраняване на Главчев от Сметната палата заради несъвместимост, както и промени в закона, с които му се отнема правото да предлага зам.-председатели. Те обаче не са разгледани до момента от парламента.
Николета Кузманова, юрист от ИТН, обяви интерпретацията на закона от ПП-ДБ за "юридически невярна". Тя посочи, че според текста на закона председателят на Сметната палата трябва да отговаря на изискването да не е заемал длъжност в изпълнителната власт преди да бъде избран начело на одитния орган, а не след избора. От нейното тълкуване излиза, че изискването не важи за човек, който вече заема поста.
Лена Бориславова от ПП-ДБ отвърна, че по този въпрос трябва да се проведе юридическа дискусия, и използва повода, за да поиска да се отложи гласуването на процедурата за избор на зам.-председатели. Подкрепа за това обаче дадоха само "Възраждане" и МЕЧ, което не беше достатъчно. Процедурните правила бяха гласувани и приети от залата със 111 гласа, 88 бяха против, а двама се въздържаха. Кой как гласува, не стана ясно, тъй като не показаха гласуването по парламентарни групи.
