Всички икономики в еврозоната растат с много малки проценти и не се е случило нещо драматично с германската, която се сви с 0,1% през второто тримесечие. Факт е, че европейската икономика не може да се възстанови след финансовата криза и да тръгне бързо нагоре. Това коментира Ивайло Калфин, бивш вицепремиер, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Според него подобни тенденции все още не се отразяват на страните извън еврозоната, някои от които растат доста бързо.

В еврозоната има несигурност по отношение на инструментите при бъдеща криза – тук има спорове и неясноти. Общата валута е под въпрос, докато не се решат всички проблеми с общ бюджет, общи решения за ограничения на бюджетите и др. Виждаме как ЕК прави призиви, което после се пренебрегва от Италия по отношение на бюджетния дефицит. Това дава доста несигурност в еврозоната, каза Калфин.

„Италия се завръща към „нормалното“. Помним как в продължение на години нямаше италианско правителство, което да оцелее повече от година. После при Силвио Берлускони имаше няколко по-дълги мандата. Сигналите за италианската икономика са притеснителни, защото тя е голяма. Ако там се случи нещо, то ще е много по-тежко от това, което стана в Гърция. При липсата на инструменти ще е много трудно за страните от еврозоната да се справят. Виждаме вече, че в Италия се говори за пускане на паралелни пари, краткосрочни облигации, с които да се правят разплащания. Това са сигнали, които държат инвеститорите нащрек”, заяви Калфин.

Той обаче не вижда основания за дълбока рецесия встрани от нормалния икономически цикъл, който е с върхове и спадове. Според Калфин теоретично в бъдеще една рецесия може да тръгне от различните парични и платежни средства, например валутата на Facebook, която доста притесни централните банки. По думите му загубата на контрол върху монетарната политика може да е подобен пример и има тенденции, че светът върви натам.

ЕЦБ поддържа много ниски лихви с цел да насърчи икономическия растеж. Не само САЩ, но и Белгия наскоро издаде облигации с отрицателна лихва. т.е. кредиторите плащат на държавата, за да й дадат парите си назаем. Това значи, че въпреки наличния ресурс, инвестиционните възможности не са толкова големи, каза гостът.

В България икономическите процеси идват с едно значително забавяне, въпреки свързаността на нашата икономика с европейската и световната. Нашият икономически растеж е много по-нисък от други страни в Източна Европа. България и в момента не изпълва потенциала, с който би могла да расте. Ако видим Румъния, тя направи огромна крачка пред България в равнището на производителност, заяви Калфин.