Докладът на тримата одитори старателно се крие. Всички знаят, че съществува, но никой не го е виждал. Това заяви изпълнителният директор на Корпоративна търговска банка (КТБ) Илиан Зафиров. По думите му той е обявен за „следствена тайна“, за да не излезе наяве истината за него. Но тъй като той не може да служи за съдебно доказателство, нито за официален счетоводен документ - това изрично е записано в договорите с трите фирми - няма начин той да бъде и следствена тайна, посочва Зафиров. Според него информация се крие, за да не се изнесе цялата истина. В интервю за сайта „Гласове“ той и тримата му колеги разказват подробности за седмицата, в която започват игрите за ликвидирането на КТБ, и за това кои са режисьорите на един от най-скъпите спектакли от годините на прехода.
Публикуваме цялото интервю без редакторска намеса:
- Да започнем с личния ви спомен за онази седмица през лятото на 2014г., когато се оказа, че една от най-успешните банки била пирамида. Г-н Зафиров, какво си спомняте от тогава и какво се случи в този кратък откъс от време?
Илиан Зафиров: За доста кратко време, за броени дни всъщност, стартира една кампания, една атака срещу банката, която беше подета от мнозинството печатни медии, някои електронни издания и телевизии, с няколко информации, които се разминаваха с истината, но пък бяха доста атрактивни за широката публика. Постоянно се изнасяше, и то от официални институции, негативна информация, която предизвика напълно логична паника у вложителите.
И се започна доста сериозно теглене на средства от банката, защото около банката беше създадена една криминогенна обстановка. Тук е мястото да задам въпроса към националните медии – БТА, БНР, БНТ, - защо позволиха да бъдат въвлечени в тази кампания, без да направят елементарна проверка и тиражираха информация, която не отговаря на истината. Възникна паника, която заплаши финансовата стабилност на страната, националната сигурност. Нито един регулатор, включително и СЕМ, не се намеси за спирането на тази кампания.
- За какъв период от време и какви пари бяха изтеглени от банката?
Орлин Русев: Искам да кажа, че преди да започне добре планираната и реализирана атака срещу КТБ, банката е поддържала отлична ликвидност, изразяваща се в много добре структуриран портфейл от държавни ценни книжа - български и чуждестранни, еднодневни депозити, държани в германски и американски банки, но явно това не се оказа достатъчно при липса на подкрепа от Българска народна банка.
Да, ние поискахме такава подкрепа в средата на седмицата, след като започнаха тези тегления. Когато поисках тази помощ в размер на 300 млн. лв. - бях в Централната банка на среща с цялото ръководство - с Управителния съвет на БНБ, която категорично ми бе отказана. Но не това беше най-важното. Очаквахме, ако ни беше предоставена тази ликвидна помощ, тя да бъде огласена във всички медии. Това щеше да успокои хората и очаквахме по-скоро това - чисто психологическа подкрепа, а не толкова ликвидна, но това нещо не се случи.
Вместо това ръководството на БНБ поиска от мен да предам на г-н Цветан Василев да внесе до няколко дни милиард и половина лева, което според мен означаваше, че решението за затварянето на банката вече е било взето. Няма да коментирам искането, защото то бе, меко казано, обидно.
- С какви аргументи ви отказаха помощ на тази среща?
Орлин Русев: Аргументът, с който отказаха, беше, че на този етап Законът за Българска народна банка и Законът за валутния борд не им позволява да осигурят такава ликвидна подкрепа.
- След това стана факт за една друга банка, за която ЕК разреши да бъдат отпуснати средства. Но вие всички твърдите, че ако тогава беше отпусната тази помощ и беше огласена, нямаше да се стигне след това до кризата, която настъпи.
(Припомняме, че в изказването си на годишната конференция на COFACE, състояла се в София миналата седмица, Жан-Мари Деманж, ръководител на регионалната икономическа служба на Франция у нас, твърди, че Централната банка е трябвало да действа с КТБ така, както е постъпила с ПИБ – да предприеме много бързи действия и да отпусне нужните пари, бел.ред.)
Орлин Русев: Абсолютно сме убедени в това. И на финала на седмицата, както всички знаят, след като ни беше отказано, поискахме от БНБ да бъдем поставени под специален надзор и по този начин банката да бъде спасена.
- Поискали сте не защото е имало нужда от това, а защото ви е била отказана една подкрепа и не сте имали друг ход?
Орлин Русев: Като мина седмицата, стана ясно, че цялата ликвидност на банката ще бъде изтеглена, което представляваше сума от над 1.2 млрд. лв. Няма банка на света, която би издържала на такъв натиск - да бъдат изтеглени повече от 20% от привлечените средства.
Илиан Зафиров: Имаше две неприятни събития, които съвпаднаха с паниката и засилените тегления – наводняването на сървърното ни помещение във Варна – един от най-големите клонове, вследствие на което във Варна се образуваха опашки, услужливо заснети и отразени в редица медии. Но ако това събитие се дължеше на естествени и непредвидими причини – огромното количество валежи, залели половин Варна, то фактът, че четвъртък, 19.06.2014 г., е почивен ден в Австрия, откъдето се снабдявахме с касова наличност в чуждестранна валута, беше добре известен в професионалните среди, включително и в БНБ. Поради това заявените милиони евро и долари кеш пристигнаха в петък, 20.06.2014 г., късно вечерта. Банката вече беше поставена под специален надзор.
- С една дума, чували не са изнасяни, а са внасяни? Така ли излиза?!
Илиан Зафиров: Да, при това чувалите не са черни, а сини. Като онзи стар виц с компютрите и компотите. Не се знае дали при тази ситуация тяхната наличност на предния ден нямаше да е решаваща...
- Милиард и двеста милиона бяха изтеглени за десетина дни?
Орлин Русев: За около седмица. Единствената реакция от страна на БНБ беше техен служител да стои през цялото време в банката и да наблюдава на място как се стопява ликвидността на банката, като постоянно докладваше на Управителния съвет на БНБ за това. Освен това в БНБ има текуща информация за всички входящи и изходящи преводи, тъй като обобщават всички потоци на левови разплащания в страната и част от разплащанията към чужбина.
Илиан Зафиров: В БНБ имаха текуща информация и за това как разпродаваме високоликвидните си активи, включително и държавните ценни книжа, които биха могли да послужат за обезпечение при оказване на ликвидна подкрепа от БНБ. Водеха се разговори с нас, докато продадохме и последната ценна книга, след което разговорите спряха. По този начин БНБ имаше вече формално основание да откаже ликвидна подкрепа, която при подходящо огласяване щеше да пресече паниката. Аз лично търсих тогава няколко пъти Иван Искров, но той не отговаряше на директните ми обаждания, а секретарката му ме препращаше към Димитър Костов. Не че имаше ефект.
- Г-н Василев каза в интервюто, че са натискани конкретни хора и фирми по определен начин да си изтеглят парите. Имате ли потвърждение на това?
Илиан Зафиров: Да, имаме. Служители на големи наши клиенти, с дългогодишни отношения с нас, са споделили тогава с наши служители, че са били принудени да закрият фирмените сметки и да изтеглят средствата си. Създаваха се умишлено опашки на ПОС-терминалите от картодържатели, които теглеха дребни суми – от по 20 и 50 лева. Разбирахме, че тези действия са злонамерени, но запазихме добрия тон и ги обслужвахме. Клоновете работеха с удължено работно време, докато се обслужи и последният клиент, влязъл в банката в рамките на работното време, вместо да затворим преждевременно – например в 15 часа.
- А след това, когато отпуснаха на ПИБ 1.2 млрд.,какво ви обясниха на вас? Вие тогава повторихте ли си искането?
Георги Христов: Ние по това време вече бяхме отстранени. След поставянето ни под специален надзор това, което очаквахме и бяхме готови за него, беше да окажем съдействие на квесторите за въвеждане в „кухнята” на банката. С тази цел в събота и неделя на 21 и 22 юни бяхме на работа, без някой да ни е карал или молил, като декларирахме през цялото време готовността си за съдействие. На 23 юни, понеделник, обаче охраната беше сменена и ни беше обяснено, че нямаме достъп в банката по заповед на квесторите.
Александър Панталеев: Мога да го кажа по-простичко. Квесторите влязоха в петък около обяд и в неделя вечерта издадоха заповед да не бъдат допускани управителният и надзорният съвет на банката в сградата. И когато отидохме в понеделник сутринта на работа, не бяхме допуснати въобще до сградата. Разбрахме, че дори на новоназначените охранители са били раздадени наши снимки формат А4, за да не би случайно някой да ни пропусне. Ако не беше толкова обидно, щеше даже да е смешно.
- Бяха двама квестори, доколкото си спомням. И те влизат в банката да я управляват, без да имат понятие от това?
Александър Панталеев: Да. Те не познаваха нито един клиент на банката, не са работили никога в търговска банка. Ясно е, че няма как да я оздравят.
- А на какъв принцип бяха избрани?
Георги Христов: Решение на БНБ. Правилата са, че те трябва да отговарят на изискванията за лицензиране като за член на управителен и надзорен съвет на банката. Да имат поне 5 години на ръководна длъжност.
Илиан Зафиров: По наше мнение и проверки квесторите – и първите, назначени от БНБ, и доскоро опериращите квестори, имат опит като синдици и ликвидатори, а не като мениджъри на работеща институция.
- Това подсказва, че намерението им е било да ви ликвидират, а не да ви оздравят.
Георги Христов: Фактът е, че на десетия ден почнаха да говорят за „здрава“ и „болна“ банка, без въобще да спазват закона, показва точно това.
- Коя беше „болната“ и коя „здравата“ банка?
Орлин Русев: Идеята беше „Виктория“ да е „здравата“ банка, а КТБ да бъде „болната“.
Илиан Зафиров: Според мен това е по-скоро въпрос на гледна точка, защото обявената за „болна“ Корпоративна търговска банка генерираше една сериозна печалба, докато „здравата“ произвеждаше загуба.
- Каква беше печалбата на КТБ за последните две-три години?
Орлин Русев: За 2013г. – 70 млн. лв. Първото тримесечие – 14 млн. лв. Тя винаги е поддържала отлична ликвидност с показатели над регулаторно изискваните.
- Което означава, че не е имало индикации за проблеми. БНБ не излезе ли с публична информация, че банката е стабилна?
Александър Панталеев: Голямото масирано теглене започна в петък на 13 юни 2014 г. вследствие негативни съобщения в медиите, а в понеделник опашките вече бяха сериозни, във вторник нещата се усилиха и през цялото това време никой не оказа никаква подкрепа. За тези пет дни никой не се намеси, подкрепата бе едно скромно съобщение от БНБ на петия ден, във вторник. В такива ситуации реакцията трябва да бъде мълниеносна, на третия час, не на петия ден.
- Не помня кой беше, но някой от БНБ излезе и каза, че банката е стабилна.
Илиан Зафиров: Беше прессъобщение на БНБ, но това беше единственото, което Централната банка направи, за да подкрепи банката. Обясниха как БНБ следи целия банков сектор и не вижда поводи за тревога. Ако това звучи успокоително, казано след петдневна медийна атака, предизвикана банкова паника и опашки в цялата страна, здраве му кажи.
Орлин Русев: Ние наистина настоявахме за едно сериозно изявление. Всеки може да прочете какво казаха БНБ и правителството на Пламен Орешарски за една друга банка няколко дни по-късно – че БНБ стои зад въпросната банка, с подкрепата на правителството.
Илиан Зафиров: Иронията на цялата ситуация с двойния стандарт е, че ние искахме да стабилизираме КТБ, за да продължи да работи, но това ни беше отказано, когато спасението беше напълно възможно и реално. А в другия случай (поне това, което излезе в медиите) собствениците са искали банкова ваканция, а бяха подкрепени и банката - стабилизирана. Не ме разбирайте погрешно – не искам нито една банка в страната да попадне в нашата ситуация. Възмутен съм от двойния стандарт, който се приложи.
- Сюжетът за банковата ваканция е много интересен, но искам сега да ми кажете за „моментната снимка“ на влизането на квесторите в банката. Какво завариха те и до какво не ви дадоха достъп да им помогнете и в какво би трябвало да се изрази тази помощ?
Илиан Зафиров: Първото нещо, което направиха, беше да запечатат абсолютно всичко – каси, трезори, помещения, което мен ме изуми. Събраха всички машини за унищожаване на хартия, за да не би да се унищожи някаква информация. За сметка на това после бяха унищожени доста неща, когато нас вече ни нямаше, но това е друга история...
- Но това е много интересна история. Значи квесторите са отишли, за да затворят банката и да направят съзнателен подбор на документацията? Чух, че част от нея е изтекла към конкурентни банки?
Георги Христов: Ами фактът, че имаше служители на конкурентни банки вътре в самата КТБ, и те имаха свободен достъп до цялата документация, е достатъчно показателен.
- Това законно ли е?
Георги Христов: Не е законно. Разбира се формата на допуска, която квесторите са създали, допускам, че може да е уредено с различни форми на заповеди и т.н. Но впечатението ми бе, че всяка длъжност бе дублирана с помощник на квесторите, а съвсем друг въпрос е колко е струвало това. Отношението към служителите на банката е било много остро и присъствието на много непознати хора в банката е било ясно изразено.
Илиан Зафиров: Ние изпратихме сигнал до Комисията за защита на конкуренцията за това нарушение. Оттам ни отговориха, че не виждат нищо нередно и казаха че са препратили въпроса към БНБ. Явно според тях е обичайна практика служители на конкурентна структура да имат достъп до най-чувствителната информация на една банка.
- Значи те не са пуснали екипа, който е ръководил банката, за да им помогне, а са вкарали хора от други банки, за да направят същото?
Илиан Зафиров: Ние изрично декларирахме готовност да подкрепим техните действия за оздравяване на банката, това също бе и в наш интерес.
Александър Панталеев: Ние посрещнахме хората от БНБ като колеги, абсолютно приятелски, като разчитахме, че те са пратени да оздравяват.
Георги Христов: Бяхме посрещнати в БНБ като колеги най-напред – много разбиращо и съпричастно - на 20 юни, макар че предходните действия и бездействия колегата ги разказа. Изчакахме там да се подготви изявлението и решението банката да се постави под специален надзор и след това по указание на подуправителя Костов бяхме изведени пред служебния вход, за да няма проблеми с медии, с вложители и т.н. Имахме доста голямо съчувствие и съдействие, очаквахме, че това отношение ще продължи, и отговорихме по същия начин. Работихме в събота и неделя, но за голямо наше учудване това отношение към нас приключи в понеделник.
- Тоест тогава вие не сте си давали докрай сметка, че това е акция за ликвидирането на банката и овладяването й, а сте мислели, че има добра воля тя да се стабилизира или нещо да се случи?
Орлин Русев: Ние, както каза и г-н Зафиров, подадохме искане за поставяне на банката „под специален надзор“ по една единствена причина – изчерпване на краткосрочната ликвидност на банката вследствие на масовата паника, която бе постигната.
Александър Панталеев: Ние по закон сме задължени, след като преценим, че има опасност да спрем в бъдещ момент да изпълняваме платежни нареждания на клиентите, да го направим.
Георги Христов: Още повече че цялата процедура по „специален надзор“ е предвидена като оздравителна мярка, цялото същество на текстовете от този раздел са насочени единствено и само към оздравяване на банката, като там има и последващи законови разпоредби, които уреждат въпроса и казват кои могат да бъдат поканени за оздравяването – първо акционерите, после Фондът за гарантиране на влоговете, други инвеститори, проявили интерес, които получават разрешение при един облекчен режим от БНБ. Тоест все процедури, които стават под надзора на БНБ. А както казах малко по-рано, първата седмица имаше готови законодателни решения от депутати от ДПС за разделяне на банката на „добра“ и на „лоша“, твърдейки, че това е одобрено от всички политически партии и след съгласуване с президента се вкара в Народното събрание, където две трети от парламентарните сили обаче отказаха да подкрепят този проект. Но в публичното пространство се размаха, че правителството и БНБ работят в тази посока.
