- А случвало ли се е примерно Цветан Василев да ви каже да прехвърлите нещо от една на друга фирма и как може това да стане?

Георги Христов: Той не може да ни го каже, защото една фирма плаща на друга фирма по нареждане на управляващите тази фирма. Ние какво общо може да имаме с това?

- Подозрението е, че много кухи фирми са източили банката и такава публикация дори имаше скоро. Че тези активи не са никакви активи, а фирми на счетоводители, на роднини. Че те уж вземат кредит от банката, а той отива в джоба на главния акционер, така да се каже.

Георги Христов: Подобни обвинения би трябвало най-малкото да бъдат подплатени поне малко с някакви писмени доказателства. Защото всичко, за което говорим, включително т.нар. свързаност, тя има своите законодателни решения. А така да си говорим, че някакъв човек е т.нар. скрит собственик, е несериозно.

- Сещам се за кого говорите... А възможно ли е да се прави нещо в банката, без това да оставя някакви документални следи или те да бъдат заличени?

Орлин Русев: Няма как това да стане. В банката съществуват множество контролни механизми, за предотвратяване на „порочни” практики. А от друга страна, данните в ежедневните справки, подавани към  дистанционния надзор, се засичат помежду им в различни разрези, специално с цел да се хващат подобни опити и Банковият надзор няма как да не даде навреме сигнал. Доста често са се обаждали с въпроси за изясняване на един или друг аспект от предоставената информация.

Илиан Зафиров: Всяка банка води счетоводство по законовите изисквания. Срещу всеки дебит има кредит, т. е. когато едни пари излязат от едно място, те трябва да отидат някъде на друго място. Не могат просто да се изпарят.

А по повод на кухите фирми, които уж получавали кредити, последно четох една публикация, в която повечето от цитираните фирми никога не са били кредитополучатели, така че не е лошо някои хора да си прецизират информацията. Трябва да бъдем с повишено внимание към информация за депозанти, за кредитополучатели и т.н., защото тя се използва често и за предизборни цели, в полза на частни икономически интереси и т.н. Огромна част от тази информация или е невярна, или е манипулирана, или е някаква полуистина, използвана за нечии цели. Освен всичко друго цялата тази информация, която се изля като помия в определени медии, целеше създаване на криминален ореол около клиентите ни. Едва ли не, ако си клиент на банката, си престъпник. Стигна се дотам да се иска публично разкриване на цялата информация за клиентите заедно с данни, представляващи банкова тайна. Редица публични личности поискаха официално справки, че не са клиенти на КТБ, подобно на исканията към Комисията по досиетата.

- Как ще отговорите на твърдението, и това е убеждението у голяма част от хората, че банката е станала успешна заради държавните пари, които са наливани в нея, и защото политиците са си отглеждали тази банка, за да си правят чрез нея далавери. Така тя е станала банка №1 и когато политиците са се изпокарали помежду си, тя се е оказала една пирамида, която е рухнала.

Илиан Зафиров: Това твърдение е в публичното пространство от 2009г., когато чуждестранните банки-майки спряха евтиния ресурс, течащ към местните им поделения, и клоновете им започнаха да оглеждат за свободни средства на местния пазар за да могат да продължат да съществуват.

Орлин Русев: Пет години това се налагаше като обществено мнение, прикривайки факта, че КТБ се е явявала на конкурси при всеки един случай, когато е привличала клиенти, още повече на държавни предприятия. Нито едно държавно предприятие не може да вземе такова решение без одобрението на своя принципал – обикновено министър. Всички банки са имали възможност да се включат. Понякога сме печелили ние, понякога – други банки. Ние сме се явявали и на конкурси и за кредитиране на тези предприятия – нещо, което никой не коментира. Не е удобно да се коментира, че на конкурсите за кредитиране на тези предприятия са се явявали по 2 до 3 банки, а по някой път и само ние, защото условията, поставени от предприятията, не са били особено атрактивни.

Илиан Зафиров: Кой ще иска да кредитира при 2% максимална годишна лихва например? И такива условия е имало при тези търгове, но който иска да обслужва определен бизнес, не може да търси само печалба във всичко и на всяка цена.

Орлин Русев: Никога в банката не е имало едни пари, които да са депозирани за вечни времена. Всяко едно предприятие всеки ден се разплаща, средствата не са постоянна величина.

- Това е представата на хората...

Георги Христов: Свободни парични средства от порядъка на милиони, които да седят по сметки на нула лихва, а ние да ги ползваме за кредити с високи лихви, е фолклор, който дори звучи смешно.

Темата за държавните предприятия е много дълга. Всичко, от което държавата вдигна ръце, го даде за приватизация. Един багер от „Марица Изток“ на който само ремонтът му струва 10-15 млн. евро, за да се направи, те правят обществена поръчка. На нея се явяват частни фирми и казват – „дай ми банкова гаранция”. И като спечели, казва – „дай ми сега да купя материалите и суровините”. И по този начин всъщност банката, кредитирайки частните доставчици, кредитира държавното предприятие. Накрая предприятието плаща, но през цялото време дотогава кой плаща ремонта? Банката.

Илиан Зафиров: Това беше кампания срещу КТБ. Говореше се за 60-70% от средствата на държавните предприятия, които са депозирани в банката. Но услужливо се пропускаше фактът, че става въпрос за 60% от средствата само на 15 държавни фирми предимно от отрасъл „Енергетика”, само 15. Да не говорим, че сме обслужвали цялостната им дейност, не само депозитите.

Всъщност в пресата ни атакуваха за първи път през 2009г., но първата атака беше чисто персонална и това беше есента на 2008 г. на една среща между Управителния съвет на Асоциацията на банките и Управителния съвет на БНБ, където Левон Хампарцумян ме нападна директно, без повод и извън темата на разговора – „вие, каза, докога ще взимате парите на държавните предприятия”, той знаел по какви начини и т.н. Аз изумях и не знаех как да реагирам. Дори Искров, който присъстваше, му каза, че и в Уникредит имат достатъчно държавни средства и няма от какво да се оплаква. Проблемът беше, че по това време беше започнала кризата, банката-майка беше им врътнала кранчето и бяха почнали да търсят ресурс.

Малко известен е фактът, че чрез една анонимка бяхме обвинени пред Генералния директорат по конкуренцията към Европейската комисия, че обслужваме предприятията благодарение на протекция от държавата, тоест като държавна помощ. И се стартира процедура за разследване на България за оказване на държавна помощ на КТБ. Предоставили сме пред Европейската комисия към 1000 страници доказателствен материал и всичко приключи с извода, че не е оказвана държавна помощ на банката, т. е. обслужването на държавните предприятия е било съвсем законно и на конкурентна основа. Реално, ние никога не сме ги третирали отделно, а като всички останали клиенти.

Георги Христов: И тъй като обект на разследване беше самата държава България, бяхме уведомени от министъра на финансите, че делото е прекратено поради изчерпване на инициатива от жалбоподателя и непредставяне на повече доказателства. Тоест Брюксел беше преценил, че няма доказателства за процедура срещу България. Чест прави на сегашния министър на финансите, че не твърди, че е имало предполагаема държавна помощ. Но не му прави чест, че не спира тези, които говорят за това. Той беше част от тогавашния екип като зам.-министър и сме имали преписки, адресат на които е бил той - изпратихме съответната документация в Министерство на финансите с цел да осигурим защита на самата държава, защото в тази процедура ние бяхме трето заинтересовано лице. Санкциите щяха да бъдат срещу България. Това е огромна документация, която се събра за две години, толкова време тече разследването.

- Най-важният въпрос за мен, защото той засяга всички българи – е икономиката на България. Защото в КТБ има цели ключови, възлови отрасли, които са финансирани с помощта на банката, като военно-промишления комплекс, като енергетиката, много фирми от малкия и средния бизнес. Какво се случи с тях след този погром?

Александър Панталеев: Мога да кажа само една цифра. Стойността само на една поръчка за износ на специална продукция към определена държава, по получен в банката акредитив, беше на стойност половин милиард долара. Тази продукция щеше да се произвежда в много български предприятия от военно-промишления комплекс. Едва ли може да се сметнат всички загуби и пропуснати ползи за българската икономика, но само данъчните постъпления в бюджета щяха да са към 400 млн лева.

Илиан Зафиров: И за да се завърти това производство, им трябваха само около 3 млн. лева кредит за стартирането му. Сделката щеше да стартира в началото на м. юли 2014 г.

- И всичко това отиде на боклука?

Александър Панталеев: За нашите клиенти, за българската държава – да. Поръчката отиде към предприятия в друга държава.

- Когато направихме интервюто с Цветан Василев, той спомена думата SPV и реакцията беше – ето, той се самоизобличи, това е бил механизмът, по който е източвана банката. Може ли да поясните какви са тези дружества, създадени със специална цел за някакъв проект, има ли възможност чрез тях да се източват средства?

Илиан Зафиров: Имаше реакции на тази тема точно като оная приказка за жирафа и шопа – „такова животно нема”. Като се изясни от редица водещи икономисти, че това е световна практика, се появиха и и други реакции – „абе, има едни SPV-та, но те са в Западна Европа и в Щатите. Българските SPV-та са едни други SPV-та и не са истински”.

- Какви са тези фирми и наистина ли чрез тях може да се източват пари?

Илиан Зафиров: SPV (special purpose vehicle), тоест фирма със специално предназначение. Какво е специалното предназначение на тази фирма - тя се създава, за да движи конкретен проект, за да може всички парични потоци, всички движения на средства да минават през нея и да се отчита ефектът. И естествено в тази фирма са ръководителите на този проект и ръководството на предприятието, което е обект на проекта. Дали ще е приватизационен проект, дали ще е осъвременяване на производство, всички средства са отивали там. Защото е известно, че нашето производство е изключително неефективно и са необходими огромни инвестиции, които, естествено, не се правят, и което води до внос поради по-ниска цена. И банката винаги се е стремяла да поддържа българската икономика, да осигурява ефективност, за да сме конкурентно способни. Ние сме инвестирали в българската икономика и резултатите се виждат – предприятия, които са били на нулата, на загуби, са тръгнали нагоре.

- Това означава, че тези предприятия са ваши?

Георги Христов: Това означава единствено, че банката е финансирала тези предприятия. Собствеността е на тези, които са вписани в търговския регистър.

Илиан Зафиров: Тиражира се и информацията, че тези фирми нямали персонал. Колко души според вас трябва да движат един проект – 100, 200? Достатъчни са двама-трима, които да управляват проекта съвместно с ръковоството на съответното предприятие, към което е насочена инвестицията.  

Георги Христов: Самата идея на холдинга е да работи с една фирма майка с ограничен експертен състав и с оперативни звена във всяка една от дъщерните компании. По определение холдингът е точно това – компания, която управлява дъщерни предприятия и според някои всеки холдинг е една куха фирма. И по тази логика мога да се сетя за поне 30-40 сериозни  холдинга в България, които имат не повече от по 10-15 души персонал и които не правят нищо повече от това да насочват финансовите потоци към дъщерните си компании.

Илиан Зафиров: И да контролират процесите. И относно приказките там за шофьори, чистачки и секретарки, които уж били персонала на кухата фирма - те със сигурност не са били шофьори и чистачки. Някой от управителите, ако е бил асистент, може след това да се е издигнал. Заклеймяването на човек, че е бил такъв или онакъв в началото на кариерата си, е от един минал период и не говори добре за тия, които изливат подобна информация.  

- Да поговорим за това, за което всички подозираме, че става дума – интереса към определени активи. Как могат те да бъдат приватизирани повторно и на каква горе-долу сума възлизат тези активи?

Илиан Зафиров: Има обезценени кредити между 80% и 100% от стойността им. Зад тези кредити стоят фирми, които имат съответни активи. В момента, в който кредитът се обяви за предсрочно изискуем, тези фирми нямат възможност да го погасят, защото им е спряно финансирането, врътнато им е кранчето за кислорода и те в момента са в коматозно състояние. Те няма как да върнат предсрочно изискуемите кредити, тъй като нямат средства да ги завъртят и да получат печалба, и техните активи ще бъдат разпродадени, ще бъде вкаран „удобен” за някого синдик и той ще се реши на кого да го продаде, стъпвайки на тази обезценка. Ще режат от тортата където и колкото решат. Тази схема е добре проиграна през последните 20 години.

- Кажете няколко думи за правната страна на въпроса – защо се твърди, че не бе допуснато да се гледа делото по същество?

Илиан Зафиров: Това е тотален отказ от правосъдие.

Георги Христов: Основният довод на правораздавателните органи, без изключение, беше, че акционерите на банката, и изпълнителните директори, и някои вложители нямат непосредствен правен интерес, който е обусловен от постановяване на решението на БНБ за отнемане на лиценза. Тоест че с акта на отнемане на лиценза на банката не са засегнати права и интереси на акционерите.

- Които иначе имат пари в тази банка...

Георги Христов: Които имат пари, които имат очаквания за ликвидационен дял, които всяка година вместо да разпределят като дивидент печалбата си, са решавали да я реинвестират в банката.

Илиан Зафиров: Те и депозантите бяха обявени, че нямат правен интерес.

Георги Христов: По-склонен съм да приема строго юридическите доводи за депозантите, но по отношение на акционерите категорично не съм съгласен. Аз самият имам един малък брой акции в банката, и не съм съгласен, защото юристът в мен говори за други неща. За съжаление нито един от съставите на Върховния административен съд нямаше куража да застане и да постанови противното. Един единствен съдия написа аргументирано особено мнение, но там мнозинството надделя.

Орлин Русев: Ние искахме само едно – да бъде назначена счетоводно-съдебна експертиза, която да направи анализ на банката.

Александър Панталеев: Никой нищо друго не е искал.

Илиан Зафиров: Искаме да видим как е приложена дадената методика – правилна ли е или неправилна.

- А всъщност не се пишат мотиви за отказ, така ли?

Георги Христов: Пишат се. Мотивите са, че с обжалване на акта за отнемане на лиценза акционерното участие не е нарушено по никакъв начин, тъй като мажоритарните акционери, които бяха основните жалбоподатели, имали право да бъдат представлявани по делото за несъстоятелност. Тоест, друг съд ще го гледа, няма да са те. По въпроса основателно или неоснователно е взет лицензът на тази банка, този въпрос въобще не беше разглеждан по същество.

- Срещу вас са предявени обвинения. Какви са те?

Илиан Зафиров: Срещу четиримата има повдигнати обвинения за безстопанственост. Това е, което можем да кажем засега, защото има ограничения предвид изискванията за опазване на следствена тайна

 - Знаем, че двама от подуправителите са следствени. Възможно ли е банков надзор да натаманява някакви неща без знанието на председателя Искров и въобще какво е разделението в самото ръководство на Централната банка? Знаем, че има „лоши“ надзорници като Гунев и Симеонов, и такива подуправители като Костов и Калин Христов, които са извън медийното внимание. Как си го обяснявате?

Илиан Зафиров: Нека не коментираме тази тема, защото има елементи, които са следствена тайна.

Георги Христов: Публичното обявяване на обвиненията срещу Цветан Гунев беше част от медийната атака и засилиха паниката сред вложителите на КТБ.

Илиан Зафиров: Ако се върнем към оная инфарктна седмица, ние с наши усилия почти се бяхме справили със ситуацията. В сряда, на 18 юни следобед, в салона нямаше нито един клиент вече. Бяхме обявили дори удължаване на работното време, клиентите се бяха успокоили, видяха, че това е медийна кампания. И даже бяха започнали да оттеглят заявки за тегления в брой за четвъртък и петък. И вечерта по националното радио на база на анонимен сигнал излезе информация как Цветан Гунев фаворизирал една банка, ясно коя, и затова му били предявени обвинения. С половин уста от БНБ потвърдиха, че да, взел си е отпуск, за да не пречи на разследването. И в четвъртък 19 юни 2014 г. опашките бяха се заформили от 7.30 ч. сутринта.

В допълнение към общата картина, един ваш колега в предаване по една телевизия каза, че имало изискване при последното назначаване на подуправителя, отговорен за банков надзор, да бъде съсипана Корпоративна търговска банка. В интерес на истината, всичките четирима кандидати се отказали да се съгласят с това условие.  

- Като банкери как ще коментирате изявлението на главния прокурор, че банков надзор е държава в държавата.

Илиан Зафиров: Членовете на УС на БНБ не случайно се избират от Народното събрание, с квалифицирано мнозинство, с изключение на тримата, избирани от Президента, като мандатът им е по-дълъг от парламентарния и президентския, за да няма доминиращо политическо влияние. Това е основен принцип не само в България и съвсем не означава, че банковият надзор е държава в държавата. Напротив, Управителният съвет на БНБ е колективен орган. Решенията, които се вземат за опазването на целостта и здравето на банковата система, се вземат съвместно от управителя и тримата подуправители. Имаме всъщност прецедент – през м. октомври ще бъдат вакантни три позиции – на управителя и на двама подуправители. Поради обявяване на КТБ в несъстоятелност обаче няма да мога да се кандидатирам за някой от овакантените постове (смее се).

-  Когато г-н Василев беше обявяван за банкер на годината, вие сте се виждали с колегите си от БНБ. Какви бяха отношенията ви тогава?

Илиан Зафиров: Виждали сме се редовно, не само по повод на наградите. Аз все пак изкарах два пълни мандата като член на УС на Асоциацията на банките в България и започнах трети мандат, което предполага доста чести срещи с УС на Централната банка. Отношенията ни бяха изключително колегиални и не сме имали проблеми в комуникациите. По време на кризата видимо се промени рязко единствено отношението на гуверньора.

- След като КТБ е частна банка, как ще коментирате думите на премиера, че с тези 4 млрд. ще оправи енергетиката, след това ще построи магистрала „Хемус“. И хората останаха с впечатление, че това са едни държавни пари, които вие сте ги откраднали вместо да си строим магистрали.

Илиан Зафиров: Все пак трябва да се напомни че премиерът на няколко пъти публично обяви кого смята за виновен за кризата с КТБ. Също така е важно да се знае – бюджетните средства са гарантирани с държавни ценни книжа. Те са били изплатени на общините, болниците и т.н. Държавните предприятия си направиха цесии и си прибраха голяма част от средствата. Освен това средствата за изплащане на депозитите са осигурени от търговските банки, а не от бюджета – Фондът за гарантиране на влоговете набира средствата си от търговските банки. Част от средствата са заем от бюджета, но Фондът трябва да ги върне обратно с лихва.

- Никой не говори за това, че е добре парите на българската икономика да са в български банки.

Александър Панталеев: Българските банки са по-добре запознати с проблемите на българската икономика, отколкото чуждите банки, които наложиха повече едно потребителско и ипотечно кредитиране.

- Това хората наистина не го разбират – че вашата банка е била насочена към икономиката.

Илиан Зафиров: Централите на чуждестранните банки им спускат планове за печалби, които те трябва да покрият задължително. Защо паднаха лихвите по депозитите, а по кредитите стоят на същото равнище? Защото ги натискат да правят печалба и да изнасят национален доход. Централите на тези банки не се вълнуват особено от развитието на българската икономика.

- Това може ли да се върже, че ако един мениджър не го докара, няма да вземе бонуси?

Илиан Зафиров: Естествено.

Визитки на членовете на Управителния съвет на КТБ 

Илиан Зафиров завършва ВИИ в София (сега УНСС), специалност „Международни икономически отношения”. Започва банковата си кариера през 1989 г. в Българска външнотърговска банка. До 2000 г. последователно е ръководил валутната дейност в Сирбанк, Централна кооперативна банка, ТБ България инвест. Постъпва в Корпоративна търговска банка АД през 2000 г., като оглавява валутната дейности, а година по-късно е назначен за прокурист. От 2003 г. е изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Корпоративна търговска банка АД. В ресора му са валутните операции, кореспондентските отношения, информационните технологии, управление на риска, картови разплащания и корпоративните комуникации в КТБ АД. Илиан Зафиров е член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ), както и лектор в Международния банков институт. Придобил е редица международни специализации. Владее отлично руски и английски език.

Орлин Русев завършва магистратура във ВШФКО към УНСС – София. Банковата си кариера стартира през 1993г. в Централна кооперативна банка, като последователно е специалист и директор „Паричен пазар и ценни книжа”. От 1999г. в продължение на една година е началник отдел “Левова наличност и пазари” в ТБ „България инвест” АД. През 2000г. постъпва на работа в Корпоративна търговска банка АД като началник на управление “Левова наличност и ценни книжа”, а в периода 2002г. – 2003г. е неин прокурист. През юли 2003 г. Орлин Русев е назначен за изпълнителен директор на КТБ АД, а от 2005 г. е и председател на Управителния съвет на банката. Ресорно отговаря за ликвидността, сигурността, счетоводството, обслужването на клиенти и дейността, свързана със статистиката и банковите регулатори. Орлин Русев владее френски и английски език.

Георги Христов завършва с отличие право в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1994 – 1996г. е стажант-съдия и адвокат в София. След това в продължение на четири години последователно е юрисконсулт и главен юрисконсулт в ТБ “Банка за земеделски кредит” АД, старши юрисконсулт в Централна кооперативна банка АД, юрисконсулт в ТБ „България инвест” АД и във „Фина-С”. През 2000г. е назначен за началник на управление “Правно” в Корпоративна търговска банка АД, а от 2007 г. е неин прокурист. Ресорно отговаря за управление “Правно”, управление на персонала, секретариат и деловодство в КТБ АД.

Александър Панталеев е магистър по маркетинг и мениджмънт от УНСС. Има следдипломни квалификации и специализации в областта на международните счетоводни стандарти, управление на кредитни рискове, платежни системи и други. Започва кариерата си през 1995 г. като кредитен инспектор и специалист в дирекция „Инвестиционно кредитиране" в Централна кооперативна банка АД. През 2000г. постъпва в Корпоративна търговска банка АД като кредитен инспектор, а от юни 2003г. е началник на управление „Кредитиране" в банката. През декември 2009г. Александър Панталеев е избран за неин прокурист От 2012 г е част от Управителния съвет на банката. Владее английски език.