Разминаване между очакванията на Европейската комисия и възможностите на България. Това е обяснението за последния критичен доклад на ЕК на управляващия съдружник и основател на компанията „Албер и
Гайгер" – Андреас Гайгер. Фирмата беше наета от правителството ни за негов лобист пред Брюксел. Тя работи основно за големи международни компании, а единствените държави, които се ползват от услугите
и, са България и Иран. Договор с нея е сключило българското е Министерството на вътрешните работи.
„Наличната информация не беше адекватно оценена от ЕК при всички обстоятелства, що се отнася до България. Нашето впечатление е, че имаше определен вид недоразбиране, между това какво би трябвало да
направи българското правителство и за какъв времеви период”, каза Гайгер. „В ЕК имаше прекалено високи очаквания в рамките на много кратък времеви период, които, вярваме, че като се има предвид
развитието на ЕС, са нереалистични. Трябва да промените административната система, трябва да промените законодателната система, трябва да приложите напълно различни закони, които създават основата на
ЕС”, допълни той.
Гайгер отбеляза, че България трябва да приложи не само законите, но и механизмите, които стоят зад законите, което „означава да се създаде правилната администрация, с правилния персонал, а това
определено отнема много време”. Според него някоя от предишните страни-членки би могла да промени своята система, в толкова кратък времеви период, какъвто се очакваше от България. „Това е един вид
неразбиране, което комисията смяташе, че е възможно, а България – смяташе, че това, което е способна да направи, ще е достатъчно за комисията. Според мен, именно това е причината, според която ЕК
реагира прекалено остро в тази ситуация”, каза той.
Относно възможностите, с които могат да бъдат полезни на България Гайгер каза, че те са „нещо като информационен мост, адвокатска фирма, специализирана в европейско законодателство, европейска
политика и лобизъм в рамките на ЕС”. „Познаваме тези, които вземат решенията в европейските институции и знаем какви са очакванията им. Така че смятаме, че можем да консултираме българското
правителство по начин, който е такъв, че то да има представа какво трябва да направи в краткосрочен план, така че ЕК да е удовлетворена. Можем да говорим с ЕК и да обясним на представителите и къде
вероятно е проблемът, какво може да се направи в краткосрочен план и какво се нуждае от повече време за промяна”, уточни той.