Въпреки отстъплението в ценовите нива през последните две години, имотите се оказват една от най-стабилните инвестиции за българските граждани. Цената на недвижимостите се е повишила с над 300% за последните десет години и това дава трайно отражение както върху повдението на собствениците, така и върху това на купувачите в настоящия момент. Това се посочва в анализ на компанията за недвижими имоти "Адрес".

Пенсионерите, които живеят в елитните южни или източни квартали, могат да продадат тухлените си многостайни жилища, да си купят малък апартамент и да си подсигурят така необходимите им свободни пари. Но българите все още нямат подобна нагласа, затова едни от най-добрите жилищни имоти в столицата излизат на пазара едва след смъртта на собствениците си. Наследниците нямат сантимент към имота, те гледат на него като на стока и лесно преговарят за продажбата му, коментира експертът Цветелина Тасева.

Ликвидността при някои имоти почти не се е променила през последната година. Най-дълго на пазара се задържат скъпите двустайни жилища - почти половин година. Докато най-кратко са търсили своя купувач евтините многостайни имоти.

Големите отстъпки продължават да властват на пазара на жилища и през месец май. Жилище с площ от близо 90 кв.м. в центъра на София бе продадено за малко над 50 000 евро, като първоначално оферираната му цена падна с над 45%. Близо 35% пък бе договореният спад при двустаен апартамент в "Лозенец" - сделка за жилището беше сключена за 58 000 евро при първоначална цена от около 78 000 евро, отчитат от "Адрес".

Паралелно с това предлагането на жилища намалява през последните два месеца. Според проучване на "Адрес" спадът е 14,5%.

Известният ръст на броя сключени сделки през месеца пък се дължи на многото купувачи, които досега са били пасивни, с очакване ценовите нива да достигнат своето дъно. Сега те усетиха, че пазарът започва да става разнопосочен в своите тенденции и избягват да поемат излишни рискове. Най-активни са били хората, работещи в икономическата сфера. Много покупки пък са реализирани от счетоводители.

Повечето българи обаче не разполагат с големи суми в брой и въпреки либерализираното кредитиране, около 62% от сключените сделки през месеца са за жилища между 30 000 и 40 000 евро. За тази сума купувачите обикновено търсят двустаен апартамент с площ от около 50-60 кв.м. в по-крайните квартали на столицата, но често успяват да сключат сделка, по-изгодна от очакваното. Не са единични случите, в които за малко над 40 000 евро купувачът успява да се сдобие с жилище от 70-80 кв.м. в по-отдалечените от центъра райони.