Финансовото министерство няма да внесе нов бюджет за 2023 г., а ще предложи удължено действие за изпълнение на този за 2022 г. Служебният ресорен министър Росица Велкова предупреди, че страната трябва да вземе нов държавен дълг, защото в противен случай фискалният резерв ще се намали драстично.

Служебното правителство не е длъжно да прави държавен бюджет. Исторически и в практиката е прието то да прави други неща. Факт е, че служебният кабинет е мобилизирал експертния си потенциал и дори са направени три варианта за бюджет. Това заяви бившият социален министър Христина Христова в ефира на "България сутрин".

Според икономиста Преслав Райков България трябва да започне да се държи по-дисциплинирано финансово. 

"Можеше да се пристъпи и към по-рестриктивни мерки за бюджета. Трябва да се справим с него. Замразяването му на текущата рамка би било добро за много от проинфлационните политики. Вече не сме в Covid криза, заразата мина и икономиката се възстанови - даже надскочи", подчерта той.

По думите на икономиста е наложително да бъде премахната диференциацията на ДДС, тъй като мярката не е работеща нито при брашното и хлебните продукти, нито при отстъпките с горивата. 

"Даваме си сметка, че има изоставане на заплатите от ръста на инфлацията за разлика от пенсиите, където имаше двукратно увеличаване. Това, което трябва да ни тревожи, е, че ако през 2022 г. пенсиите съставляваха 9% от БВП, за 2023 г. вече е предвидено те да достигнат 11,3 на сто. 60% вече са от данъци - системата за пенсионно осигуряване загубва характера си", констатира Христова.

Райков подчерта, че нов държавен дълг в действителност ни е необходим, за да обслужваме стари емисии. 

"Другата година идват преоценките на кредитния рейтинг. Надявам се никъде да нямаме понижение и в трите агенции. Вероятно обаче ще имаме сериозни коментари по отношение на политическата стабилност и фискалната политика. Има място за нов дълг, но трябва да се използва много внимателно", смята икономистът.

Бившият социален министър пък е на мнение, че проблем остава липсата на дефиниция за енергийна бедност. Цените на енергоносителите също продължават да се покачват, заради което ще са необходими повече средства. 

"Има логика служебният кабинет да не внася бюджет, защото той е основният политически инструмент", категорична бе Христова пред  Bulgaria ON AIR.

Райков дискутира и размера на дефицита, с който ще приключим година. "Ще сме около 4,5%, реално. На касова основа вероятно ще сме около 3,5-3.8%", прогнозира икономистът.

Христова обобщи, че винаги трябва да има баланс и подпомагане на бизнеса, тъй като именно в него се създава БВП.