Хора, които са взели обезщетения за безработица, след като са декларирали, че за кратко време са работили в чужбина, са дадени на прокурор. Това стана ясно от думите на Весела Караиванова, подуправител на Националния осигурителен институт, пред депутати от социалната комисия към парламента. Комисията прие на второ четене промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които се цели да бъда прекратена “френската безработица”.

Действащите в момента правила позволяват хора, които са работили само няколко дни във Франция, да получават обезщетения за безработица на база получаваните в чужбина доходи. Подкрепените от комисията предложения на Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и група народни представители предвиждат дори при работа в чужбина обезщетенията за безработица да бъдат определяни не на база заплатата на последното работно място, а на база осигурителния доход за последните 24 месеца.

За да бъде преценено дали даден човек има право на обезщетение за безработица експертите от НОИ правят редица проверки, обясни Весела Караиванова. Сред тях е да бъде установено колко време човекът е бил в чужбина. За целта от НОИ изискват информация от МВР кога човекът е напуснал страната. Освен това експертите от НОИ проверяват дали човекът е ползвал квартира в чужбина, как е платил наема, върху какви доходи са внасяни осигуровки. За целта те изискват информация от осигурителните институти на другите страни от ЕС. В резултат на събраните данни са уведомени органите на МВР, заведени са и преписки в прокуратурата. Около 40% от хората, които са ползвали обезщетение за безработица след работа в чужбина, са се възползвали от краткосрочната заетост, обясни Весела Караиванова.

Депутатите решиха да бъде направена и информационна система за получените обезщетения за безработица на база придобит стаж в чужбина.